След като се върнахме от Мароко Алина много настояваше да отидем на ресторант, но не ресторант за съпрузи, както ние й казваме, когато излизаме само двамата с Никола, а да отидем на ресторант заедно с нея. :)

Ето така миналата седмица решихме да отидем на индийски ресторант. Преди си имахме любим такъв, но смениха главния готвач и някак вкусовете се промениха. Но това е друга тема, нека се върнем на сегашния ресторант.

Колега на Кольо е похвалил ресторанта и решихме да опитаме и ние.
Направихме си резервация в India House, облякохме се официално по настояване на Алина и потеглихме натам. Ние отидохме в 19:00, в заведението имаше само една двойка и до края на нашата вечер то беше пълно.
Като се влезе в ресторанта има няколко маси, а една вита стълба води към долния етаж, където бяхме настанени и ние. Всички бяхме много впечатлени от интериора на ресторанта. Създава се обстановка на уют и нотки на източни привкуси.
thumb-nail

Поръчахме си лучени кюфтета с ментов сос,
thumb-nail-1
спаначено къри с картофи и подправки,
thum-bnail
батър пиле
thumb-nail-2
и Кольо реши да се съревновава с лютивостта на ресторанта, та си поръча ястие, в чието описание е пишело "осмеляваш ли се?".
thumbn-ail

Когато поръчвах храната девойката веднага ме попита дали съм сигурна за лютото ястие, защото е много люто, но пък Кольо се надяваше именно на това. Опитът му до момента с лютото в ресторантите е бил неуспешен, тъй като никога не му е било достатъчно люто.
Взехме си и нан с масло и чесън, както и ориз пилау.
thum-bnail-1

Кюфтенцата пристигнаха първи и ние ги нападнахме. Бяха много ароматни и вкусни. Аз не усетих вкуса на суровия лук и това ми хареса изключително много. Ментовият сос беше превъзходен.

След това ни донесоха и останалите ястия. Невероятни аромати се разнесоха.
Кольо смело нападна лютата купа и определено бе съблазнен от лютивината. Целият почервеня и насъбра енергия. Определено му е било люто, но пък си изяде цялата порция. Тук е мястото и да споделя, че порциите са нормални, т.е. не са малки. Оризът бе много. Поради този факт почти всичко си взехме за вкъщи, защото се оказа, че не може да го изядем. Кольо не ми помогна с останалите ястия, а се отдаде на борбата с лютото и погълна лютивината до последното залче.
Батър пилето бе много вкусно също, апетитно и една идея пикантно, колкото да възбуди апетит. С много голямо удоволствие си топках в сосчето.
Това ми харесва на индийските ресторанти. Има къде да си топкаш хлебчето, а пък е и вкусно. :)
Както и подозирах Алина не успя да бъде съблазнена от индийската кухня през цялата вечер и си искаше истински кюфтета. Човек би рекъл, че у дома правя само кюфтета. И така тя си остана на малко сосче и основно на хляб. Дори не пожела да хапне и ориз.
За сметка на това пък ние с Кольо така хубаво се облажихме, че ни бе трудно да стигнем до колата след това :)
Като цени мисля, че менюто е стандартно за индийската кухня, нито по-евтино, нито по-скъпо. Единствената разлика е, че порциите са по-големи.
Нашата сметка за споменатите ястия излезе 60 и няколко лева.

Отделно имаше и чужденци в ресторанта и сервитьорката говореше и английски, което на мен ми направи хубаво впечатление. Предполагам е логично в индийски ресторант служителите да говорят и английски, но въпреки тази логика аз го отчетох като положителна страна от това, което чух и видях.
Разказвайки за нашия личен опит сега, вече си правим отново планове да отидем и да хапнем вкусна индийска храна.

thumbn--ail