Днес се чувствам зле. Напоследък често ми се случва. На приливи и отливи съм. Тъкмо се почувствам добре и си кажа "ама защо да не пробвам да намаля или спра лекарствата" и хоп, след това част от тялото ми напомня, че без лекарства много трудно бих функционирала.

Чувството, че завися от няколко хапчета на ден, за да не се чувствам зле не е от най-приятните емоции. Е, за предпочитане са от това да ме боли нещо, но има моменти, в които просто си казвам - Не искам да ги пия. И така избутвам няколко дни, докато изпитам болка и хоп - отново към старата добре позната схема.

След като ми мине отчаянието си казвам, че можеше и да е по-зле, защото аз се разминавам само с лекарства и като ги пия не чувствам физическа болка. Което ме кара да си мисля в повечето време, че съм здрава. Няма ли болка и неразположение аз съм здрава. Но пък тогава спирам да пия лекарствата..

И се получава един омагьосан кръг, отново и отново.

Днес е денят с болката. Знам - ще мине. За няколко дни ще се нормализирам и ще се почувствам добре отново. И пак си казвам, че винаги може да е по-лошо, така че съм извадила късмет.

За пореден път си давам сметка колко странно функционира човешката психика, моята психика.

И за пореден път съм благодарна, че съм тук и ме боли, защото нали имаше една приказка, че като ни боли означава, че сме живи :)