Всичко идва и си отива

Чудех се дали да пиша обобщение на моята 2021г., защото тя бе наситена с всичко в цялата емоционална гама.

Мина още една година с борбата ми с болестта, тежко беше да приема, че в рамките на броени месеци стигнах до финалната фаза, от която следва диализа или трансплантация. Все още се надявам да избегна и диализата. Все съм вярвала, че някак това ще ме подмине или поне до стари години ще се радвам на що годе нормален начин на живот. Уви, не се случи така. Започнахме подготовка на всякакви документи за трансплантация, минахме през лекари в Турция и Франция, за да решим, че Франция е нашето място.

Ковид също мина през мен. И то така мина, че все още има неща, от които се възстановявам, най-вече от липсата на физическа сила. Имаше момент, в който вярвах, че няма да изляза жива от болницата. Не съм вярвала, че ще има такива моменти в живота ми или че ще се предам, но... това също отмина.

Отмина, за да дойде нещо още по-тежко и тъжно. Свекърва ми изживя едни тежки пет месеца на болести, операции, мъка, тъга, болка, за да отиде в един момент на едно по-добро място. Надявам се да е на по-добро място и душата й да е свободна и в мир със себе си. За пореден път се питах защо добрите хора минават през толкова тежки изпитания, но така и отговор не получих.. За пореден път станах свидетел, че нашата здравна система изнемогва във всички възможни предели, най-вече поради липсата на медицински кадри, уреденост, система.. а хора има, на които им пука за болните..

Във всички тези тежки моменти имахме и нашите малки проблясъци на щастие. Моменти да се радваме един на друг, да благодарим често, че сме заедно, че сме тук, на тази земя, че се обичаме и се подкрепяме във всичко, най-вече в болката.

Щастлива съм, че заобикалящия ми кръг от приятели са прекрасни хора с добри сърца, подкрепящи и разбиращи. Щастлива съм, че имам семейство, което ме обича и аз боготворя. Щастлива съм, че имам прекрасна дъщеря, която е изключителна, будна, умна и палава по детски. Щастлива съм, че съм най-голямата късметлийка на света да имам толкова невероятен съпруг. Щастлива съм, че имам живи и здрави родители, които винаги се опитват да са ми в помощ. Щастлива съм, че имам брат, който винаги е бил моя опора, откакто се помня. Щастлива съм, че след толкова години накрая събрах смелост да направя нещо за себе си в професионален план и да творя с ръцете си, сърцето си и да развивам въображението си, въпреки физическата си немощ понякога.

Помня думи на баба Ванга от една книга за нея, че човек не може да има всичко на този свят, винаги ще му липсва нещо. Ако е здрав, то няма да има достатъчно пари или няма да има семейство. Ако е професионално реализиран, то може да няма наследници или пък здравето да му липсва.. Винаги има нещо, което да липсва.

Замисляйки се над моя живот все си мисля, че въпреки болестта ми, то аз продължавам да живея така, сякаш времето е относително понятие за мен. Тук и сега е важното, за да имам време да трупам спомени и да оставям спомени. Така аз се чувствам по-добре, знаейки, че оставям хубави спомени.

Докато бях на изследвания във Франция чух една прекрасна песен, която вярвам ме намери в точния момент - Ça va ça vient, което означава, че всяко нещо идва и си отива. Болката идва, но си и отива, радостта идва и си отива, болестта идва, но си и отива... За всяко нещо, което идва е хубаво да знаем, че в един момент си отива и всяко нещо е преходно. От нас зависи колко време ще го държим при нас. Затова с удоволствие пуснах 2021г. и съм в хубаво очакване за 2022г., защото вярвам, че тази година ще донесе на семейството ми много щастие, здраве и разбирателство. Пожелавам го и на вас!