Време е за действие!

В последно време имам толкова много да кажа и някак не успявам да напиша нищо или просто ми е по-добре да не мисля, но за пореден път се сблъсквам с апатия, огромна апатия и безхаберие към правата на човек да защитава правата си...

На всички замесени и частично замесени им е пределно ясно, че брат ми не си отиде, защото не е можел да бъде спасен - нито в "Лозенец", нито в "Александровска". Отиде си, заради съвсем грозни и непрофесионални причини. Второто мнение на лекар, към който се обърнах да ни помага всячески, докато все още брат ми имаше време да се пребори с усложненията си бе написал в своето становище - "bad management" и не само, разбира се.

Но... нека започна от по-далеч, защото най-малкото заради себе си вярвам, че трябва да споделям всичко.

Та, случайно разбрах, че ВСЕКИ пациент има право на второ мнение, по отношение на лечението му. Не го знаехте, нали? ВСЕКИ пациент има право да бъде запознат с лечението си, с медикаментите, които приема и с възможните рискове и последствия от тези лечения. Това се нарича "Информирано съгласие", ама не като това, което подписваме да сме информирани за нещо, което не сме.

Разбрах, че това второ мнение може да е от лекар извън България. НО преди това бяхме посъветвани да се обърнем към лекуващия му лекар да не го прескачаме. Представяте ли си?! Постфактум всичко ми се струва толкова абсурдно и то е АБСУРДНО! А нали знаете кой е лекуващият лекар на всички трансплантирани пациенти в нефрологията в "Александровска"!

Взехме т.нар. етапна епикриза, но на следващия ден.. следобед.. Един загубен ден. Преведох я и веднага изпратих в рамките на деня. Но... документално е трябвало да входирам молбата ми за второ мнение в деловодството... четири загубени дни, защото бе 22 септември...

Входирах я веднага след празниците, директорът на болницата е разписал веднага разрешението за второ мнение. И знаете ли какво се случва обаче.. Редът е писмото да бъде изпратено към лекуващия му лекар и той да предостави цялата медицинска информация, за да бъде изпратена до лекаря, който ще даде второ мнение. И как смятате, дали получихме документите?

На следващия ден брат ми бе приет в реанимацията. Сутринта на същия ден имахме обещанието, че същият следобед ще получим тази документация, за да я изпратя. Отивам аз в 16:00 следобед до кабинета. И знаете ли какво се оказва! Професорът не е оставил нищо за мен, както и съвсем случайно днес, точно днес на 27 септември той си е загубил телефона! Горкият човек, жив да бъде ожален... и това беше...

Но, за щастие, успяхме да получим второто мнение от истински човек и професионалист в областта си - проф. Лионел Ростен. Той представи едно изключително обективно и болезнено за четене становище как от ден 1 след трансплантацията брат ми е бил убиван малко по малко.. Нали се сещате по-горе - bad management.

Единственият начин за мен да оцелея от гнева, който ме бе завладял бе да го структурирам, а това е като търся възмездие, защото тук не става дума някой да е получил масивен инфаркт или инсулт, а става дума за човек, който е можело сега да е жив.

Подадох жалба в ИАМН - Изпълнителна агенция "Медицински надзор", както и в "Александровска". Това се случи октомври месец. Междувременно на няколко пъти ми бе обяснявано как няма смисъл да се водят дела срещу "името, което не се споменава", защото той коли и беси и всички трансплантирани зависим от този човек. Нали разбирате за какво безумие говорим тук?! И това се случва на всички нива в държавата ни, не само точно тук.

Над 800 трансплантирани зависим, включително и аз, от един човек и това е една огромна обществена тайна, че даже не е и тайна. Всички говорят против този индивид, но никой нищо не прави по въпроса. Отделно толкова много са навързани около него да го пазят, че е толкова ОЧЕВАДНО това.

Чаках много време, питах междувременно какво се случва с жалбите ми. Чаках и се надявах на някакво положително развитие, защото доказателства има. Надявах се, защото ИАМН не за първи път прикрива лекарски грешки, защото няма лекари, понесли своята отговорност при загуба на човешки живот по тяхна вина. Няма просто. Ако има, моля ви, кажете ми и ще поправя този абзац, дори ще се извиня за причинени неудобства.

В последния работен ден на отминалата година получих отговор по имейл. Имейл, който ми вдъхна малка надежда, че все пак някъде в далечината светлина може и да има. Все пак има хора, които са истински лекари професионалисти, които застават с името си да отразят недопустими пропуски, касаещи един човешки живот.

Повече от три седмици очаквам да се свържат с мен от деловодството на "Александровска" да съобщят и тяхното становище по вътрешната им проверка. Мисля, че е пределно ясно, че няма и да се обадят, но пък аз не се отказвам. Ще споделям, защото тепърва има още много какво да се споделя.

Брат ми бе човек, който даваше сърце и душа да помага и да спасява хората - и в професионален, и в личен план. Оставам с усещането, вярата и надеждата, че неговата кончина ще послужи да се спрат всякакви репресии, заплахи и ултиматуми някой да ходи да се лекува в Пакистан, защото там е трансплантиран или защото има пари и ще си позволи втора операция, или колко пък да е сложна една трансплантация от различни кръвни групи - същата работа е, като при еднаквите.. или пък трансплантирана жена да се крие да не се разбере, че е бременна, за да си пие терапията, която й е назначена от чужбина, или пък да се крие, че трансплантираният се лекува в Турция, защото тук са предизвикали отхвърляне на органа... и още, и още, и още.. И ако всички потърпевши до един станем заедно и изразим свободно и без страх мнението си, то тогава ще дойде момент, в който няма да има въпроси от този род - "Добре де, ние хубаво ще скочим срещу него, ама ако се влошим и трябва да се лекуваме в клиниката нали пак ще опрем до него?"....

От нас и само от нас зависи и когато го разберем ще може да бъде бутната и смазана тази покварена и мръсна политическа власт.  

Споделям много малка част от писмото, защото на този етап смятам, че това е прекалено лично за това пространство. Тези, които трябва да работят с него го имат. Надежда има!

p.s. Снимката е от Петра, умишлено подбрана, поради много причини. Една от тях е да покажа колко малки сме хората и само от нас и единствено от нас зависи какво ще направим, за да бъдем големи и с чиста съвест.