Фес - град на история, навалица и древност

Ето ни и нас, кацнали на летището във Фес. От самолета директно в летището.

Преди да отидем на паспортния контрол трябваше да попълним декларация - имена, данни на паспорт, от къде пътуваме, къде ще отседнем, професия..
След това слагат един печат и вече си в Мароко.

Очаквахме да ни посрещнат от нашия Рияд, обаче нямаше никой. За съжаление беше много късно, за да си купим и местна сим карта. Така че отидох на Информация и обясних на девойката каква е ситуацията, но тя отговори, че не може да направи нищо. И се запитах за какво въобще е там..
Отидохме при един полицай, който започна да говори френски, след като Никола се опита да обясни на английски. Тогава превключих на арабски, обясних му, че сме си уговорили човек да ни посрещне, но няма никой. Дадох му номера и човекът се обади. След като поговориха полицаят обясни, че трябва да си хванем такси, защото няма запитване за посрещане на летището. Показах му имейла и наистина стана голяма лудница. Един през друг си подавахме телефона, докато накрая се разбрахме да си хванем такси.
И нашето приключение започна, след като излязохме от сградата. Никой не искаше да ни закара до Медината, препредаваха си щафетата един на друг, един ме псува, мислейки си, че не го разбирам и в крайна сметка ни закараха за 200 дирхама с един морално остарял мерцедес 123-ка, жабката бе вързана с някакви въженца, за да стои затворена. Много исках да го снимам, но някак си самата обстановка не ме предразполагаше.
Един младеж дойде на пътя, ние се чудехме дали да тръгнем с него, защото не ми знаеше името, но нямахме голям избор.
Докато вървяхме по малките улички подминахме един, който пикаеше.
Останахме без вечеря, нямахме вода, но след това момчето ни даде две малки бутилки.
Като влязохме в стаята ми се стори мрачна, мръсна и тъмна. Бях премръзнала, изплашена и уморена. Цялото фиаско продължи около час и нещо и имах чувството, че съм във филм, в който гадното действие всеки момент ще се случи.

Пъхнахме се в леглото и сутринта изглеждаше по-добре от вечерта.
Закуската бе в 09:00, а ние станахме в осем по нашите часовници.
Изчакахме до 09:00 и слязохме. Самата закуска се сервираше на едно от балкончетата на риада и се виждаше вътрешния двор. Веднага дойде един много мил чичак Халид, сервира ни от пиле мляко и ни остави.

Учудихме се, че няма други хора с нас, но си хапнахме. След това видяхме една група да излиза с една местна девойка и предположих, че това е екскурзоводката и сме я изпуснали.
Слизайки на рецепция разбрахме, че сме с един час напред. Часът на телефоните ни са се преместили и оттам сме объркали всичко. Закусили сме в 10:00, вместо в 09:00 и затова сме изпуснали и гида.
Разбрахме се тя да дойде за нас в 14:30, а дотогава да отидем до Jnan Sbil. Това е градина - парк, която е поддържана от организация на краля за опазване на околната среда. Бе красиво, имаше различна растителност, нещо като езеро с патици, в кафез се гледаха гълъби и пауни, имаше и красиви цветя и кактуси.

Преди да потеглим към градината решихме да се качим на покрива на рияда, където е терасата и да видим старата част на града. Оказа се, че нашият рияд не бе на много високо място, но все пак гледката, която се разкриваше бе красива.

Поехме към Jnan Sbil. Таксито на посока ни взе по 20 дирхама. Такситата не пускат апаратите за туристи. Директно се разбират за каква сума ще возят. Там се разхождахме, сядахме, любувахме се на патиците.. Имаше един възрастен добре изглеждащ човек, който ни заговори на френски, но ние му обяснихме, че не говорим. След това го видяхме да говори на френски с други чужденци. Най-вероятно е искал да си поговори на този език, очаквайки, че тук ще намери доста чужденци, с които да го направи.

Като се върнахме в нашия район спряхме да вземем и вода, като бутилка от литър и половина струва 6 дирхама.
Върнахме се в рияда, отпочинахме си и като стана два и половина екскурзоводката Ханаан дойде да ни вземе. Цената за 4 часа тур бе 250 дирхама за двамата. Принципно при размяната на имейлите уговорката бе да бъде 120 дирхама на човек, но реално ни взимаха два лева повече, така че бе абсолютно безсмислено да се обясняваме.
Започна да ни развежда из медината, като обясни, че има 8400 улички, над 300 фонтана и хората във Фес са към милион и нещо, а в цяло Мароко са към 35-36 милиона.
Заведе ни в една женска асоциация, където правят сладки по поръчка.
След това ни показа най-тясната уличка, покрай която аз минавах плътно, а някой по-голям сигурно настрани би трябвало да мине.
След това излязохме на пътя, където обясни, че от едната страна на реката са кейрауаните, потомци на Тунис, а от другата - андалуси, потомци на Испания.
Опитахме плод на кактус. Аз не бях впечатлена. Никола изяде и моето. Някакъв никакъв вкус с костилки. Оцветява езика червено. Не бе моето определено. Но пък е полезно за стомаха и питателно. За това платихме 5 дирхама.
После влязохме в медината. Обикаляхме на воля. Заведе ни там, където оцветяват кожите и правят дрехи. Човекът в магазина ни обясни технологията. Гледат гълъби. Събират им изпражненията и с тях изчистват всякакъв мирис от кожите. После ги изсушават. Дават ги на хората долу в кръгчетата да ги оцветят и след товя пак съхнат. Като изсъхнат кожите се дават на шивачки и се шие всичко - чанти, обувки, сака, якета. Цветовете са натурални. После Ханаан ни заведе в тъкачница със станове. Там тъчаха от три вида тъкан - вълна, памук и коприна от влакната на стъблото на кактуса.
Аз си купих един прекрасен тюркоазен шал с перли.
Ханаан ни заведе да си купим и арганото олио, тъй като й казах, че искам, но бе прекалено скъпо и решихме да потърсим от друго място. Взехме си и подправка, в която има 45 подправки. Цената бе 1 гр = 1 дирхам. Подходяща е за тажини, кус кус и др.
Купих си и тажин, който се надявам да си го занесем цял, за да готвя вкусен кус кус.
Заведе ни и да хапнем вкусотии, като тримата се нахранихме за 53 дирхама. Имаше кюфта със сос, кюфта без сос, пържени картофи, моето ядене, което бе варени картофи, намачкани и после запържени с панировка, както и хляб. За сравнение казвам, че в нашия Рияд си бяхме поръчали вечеря, от която единият тажин струваше 120 дирхама.
Ханаан ни показа сватбата на Нур, рецепционистката, както и сватбата на брат й. Тя обясни, че на сватба булката трябва да смени пет-шест рокли, като последната рокля е бяла, което означава за гостите, че е време да си ходят, а на майката на булката да се сбогува с дъщеря си. Освен това наемат т. нар. тронове, на които носят младоженците няколко минути при започване на сватбата. Тя каза, че с една и съща рокля не може да отидеш на сватба, затова си е наела за един ден. Разказа ни за това как си е взела изпитите, за да стане екскурзовод и това ми беше странно. След като хапнахме продължихме.
Обиколихме всякакви малки улички, посетихме едно медраса, което вече функционира само като туристическо място и това е и причината да позволяват да влизат немюсюлмани. Погледнахме михраба, помещенията, в които са спали учениците, къде са си слагали багажа в самата стая.

Посетихме отвън и гробницата на Мола Идрис. Вътре влизат само мюсюлмани. Има място за молитва. Имаше и място, където да пуснеш монета и да се помолиш.
Посетихме и два магазина за местно облекло. Джалабата бе много хубава, но няма кой да я носи у дома. А пък детската струваше 80 лв. Не ми се струваше, че Алина ще се зарадва, така че бързо се отказахме.
Ханаан ни обясни, че всеки район носи името на вида занаят, който се практикува. Било то дърводелци, железари, музиканти, керамика и т. н.
Попаднахме на един много известен железар. Тя ни го показа и го снимах.
Показаха ни и ресторант, в който да вечеряме следващата вечер. След това ни уговори едно такси, което да ни закара до панорамната гледка на града, да ни изчака и да ни върне до рияда. Щеше да вземе 40 дирхама.
Самите ми впечатления от медината са смесени. Хем ми допадна, хем всичките тези улички, хора, гъчканица, трудни разминавания, непрекъснато мислиш дали някой ще те обере.. Дойде ми много. И въпреки това усещането да си на такова място е несравнимо и определено сме изключително благодарни и щастливи, че решихме да обиколим старата част с екскурзовод, защото най-вероятно нямаше да видим или поне разберем и половината неща, които тя ни сподели.

Панорамната гледка се намира извън Медината. Изкачихме се по един хълм и отгоре виждахме Фес. Снимахме малко и потеглихме наобратно.

Прибрахме се малко по-рано от уговореното време за вечеря, затова седнахме да решим какво ще правим по-следващия ден. Миналата година, когато правех резервацията видях , че има нощен влак и нашата идея бе да го хванем, за да се потопим в магията на едновремешните пътувания и да спестим 7-8 часа от деня. След Нова година нощния влак го бяха махнали. Опциите ни бяха няколко - да останем още една нощ във Фес, но в друг Рияд, защото нашият бе препълнен, да пътуваме с автобус и да пристигнем в 04:30 или да отидем до друг град. Избрахме Казабланка. Направихме си резервация на хотела и отидохме да вечеряме във всекидневната, както я определи Амр, момчето, което играе ролята на рецепционист вечерта и през нощта.

Самата всекидневна е изключително уютна, огромно огледало, дивани с меки възглавници, завеси, дантелени покривки и традиционно украсени прибори. Няма врата, така че се вижда вътрешността на двора или всичко, с което един вътрешен двор се гордее - музайка, орнаменти, арки, дървени малки изографисани или пирографирани формички на арките. Изключително красиво и изящно майсторство. А за фон на тази красота ни бяха пуснали музика.

Вечерята ни я донесоха бързо. Бяхме поръчали три салати, които в основата си бяха мариновани леко пикантни моркови, салата от печени чушки и домати, както и подобна салата, само че с патладжан.
Донесоха ни и два тажина. Единият с кускус и зеленчуци, а другият с агнешко месо, сини сливи, яйца и маслини. Да споделя, че маслините тук имат свои специфичен вкус. Не са киснати сумати време в зехтин или вода, както идват в България. Маслината е зелена, без костилки, не много солена, но достатъчно, за да си е поела маринатата и много вкусна.



Сервираха ни хляб и чай. Чаят е направен от мента и подправки. Няма черен чай вътре. Основата е мента и то прясна. Бяха силно озадачени първия ден, когато разпитвах дали има черен чай. Оттогава поръчвам много.
Нападнахме вкусотиите, а те наистина бяха вкусотии. Самият тажин с кускус го бяха приготвили невероятно. Имаше карамелизиран лук, зеленчуците бяха меки и сочни, кускусът вече поел бульон. Имаше и някаква ядка, но не разбрах каква. Най-отгоре имаше и стафиди, което бе черешката на тортата. Опитах и месото, което бе мозък. Отдели се от кокала с лекота, а сините сливи, противно на очакванията ми бяха много вкусни.
Хапнахме доволно, не успяхме да изядем всичко, но порцията кускус бе огромна.
Допихме си чая, послушахме малко арабска музика и се качихме нагоре да си лягаме,тъй като сутринта ни чакаше дълъг ден с четири часа и половина пътуване до Шефшауен в едната посока.