Последните няколко дни си дадох реална сметка как отношението на един учител към ученика влияе на неговото отношение, поведение и остава отпечатък в живота му. Осъзнах колко голяма е отговорността на един учител към всяко едно дете, на което преподава, защото осъзнато или не той направлява до някаква степен бъдещето му.

Признавам, че аз самата до момента съм имала трудни моменти с ученици до степен да не искам повече да им преподавам, но дистанционното обучение ми помогна да опозная точно тези деца и сега мога да кажа, че именно те са едни от най-изпълнителните.

Та, всичко това насочи мислите ми към моите ученически години и моите учители.

Помня началната ми учителка. Името й бе Мариела Петкова. Тя бе едно изключително мило, нежно, крехко създание, чиято професия бе нейно призвание. Помня, че в първи клас не бях от най-прилежните ученици, обичах да си говоря с приятелите ми. На края на годината госпожица Петкова, подавайки ми удостоверението ми прошепна, че ми е дала малко от нея. Тези нейни думи активираха у мен желание да показвам, че доверието й е оправдано. И така до 4 клас. Тогава ние заминахме за Либия в началото на май и приключих близо месец по-рано. Вече госпожа, тя ми даде учебниците, като каза, че ще върне нейните, вместо моите, а аз да си ги прибера и да уча. До днес пазя читанката за 4 клас и дори и на Алина чета от нея. Скоро правих сравнение със сегашните читанки.. Нищо общо и за мен предпочитанието клони към някогашната читанка.. Но това е друга тема.

След това в Либия две години имах мъж за класен. Името му бе г-н Златев. В онзи момент ми бе странно мъж да ми е учител. Тогавашното ми възприятие бе, че само жените могат да са учители. От онзи период обаче ми повлия госпожата по БЕЛ - госпожа Неделчева. Тя бе изключителен преподавател и много красива жена. Винаги ми правеше впечатление колко семпло, но стилно е облечена. За мен тя ми запали фитила за любовта ми към книгите. В пети клас бях изчела голяма част от книгите в библиотеката на училището, а в даден момент започнах да чета на английски и руски - колко разбирах е друг въпрос, но желание имах много. След много години я гледах в "Стани богат" и като я познах ми стана изключително мило и скъпо. А любовта ми към книгите я пазя и до днес и се опитвам да я предам и на Алина.

В 7 клас вече си бях в България и моя класна тогава бе госпожа Емилия Иванова. Тя преподаваше по БЕЛ. Помня един нейн час по литература вече в 8 клас. Мисля, че четеше откъс от гръцката митология. Тя бе ядосана, че част от класа не се беше запознал с произведението и ни го зачете. Не знам дали тогава сме имали страх от учителите или съвестта ни е гризяла, че не сме изпълнили задание, или нещо друго, но помня как целият клас мълчеше и я слушаше. Аз помня, че когато звънецът би аз бях изтръгната от унеса и захласа, с който я слушах и искрено съжалявах, че часът е свършил. Тази жена имаше обаяние, доброта и разбиране. Веднъж бях без домашна работа, защото бях забравила, отидох при нея със свито сърце и й се извиних. Тя също ме извини, тъй като ми се случваше за първи път. И въпреки това целият час ми бе доста притеснено и се чувствах ужасно.

Силно впечатление бе оставил и преподавателят ми по физика. Винаги се обръщаше на Вие, помнеше ни номерата, не се обръщаше по име и изпитваше систематично на дъската. Знаехме кой кога ще бъде изпитан и пак учехме без да пропускаме.

От 8 до 12 клас моя класна бе госпожа Мариана Цветанова. Още се чудя как въобще се бе съгласила да ни стане класна. Тя бе изключително фина дама, която полагаше усилия да ни научи, да ни напътства и същевременно да ни овладява. Държеше се твърдо, а в последствие като се опознахме видяхме, че е душа човек. Със сигурност много сме я ядосвали, като клас и отделни хора от нас. Класът ни имаше доста привилегии. В по-големите класове тя се нави да ни заведе на екскурзия с преспиване до Банско, за което всички бяхме много щастливи. От сегашния ми поглед въобще се чудя как се е навила. Аз лично не бих, знаейки какви неща могат да се случат. Е, разбира се, има една огромна разлика между сегашните випускници и тогавашните.

От гимназията ярък спомен ми е оставила още една преподавателка по английски език. Тя ни преподава за кратко, тъй като напусна - госпожа Ангелова. Помня, че нейният първи час започна с думите: "При мен не се приемат думи с Н - не знам, не мога и не искам. Тук сме да учим и това ще правим. Ние ще прекарваме повече време заедно, отколкото със семействата ни, така че нека се уважаваме." Много я ценях, защото от нея определено научих много от общочовешките взаимоотношения.

Наистина учехме английски език и въобще всички предмети, не сме ходили на частни уроци, освен в 12 клас, а материалът се научаваше и усвояваше спокойно. Имаше време за упражнения, закачки, учене и майтапи.

Първата ми двойка бе по математика в 7 клас на формулите за съкратено умножение. Плаках, като я получих. Не знаех какво се иска от мен. Тогава брат ми седна с мен и ми обясняваше кое как се случва. Още ги помня тези формули.

Определено съм имала и възходи, и падения в училище. Помня почти всички мои преподаватели, ако не с име, то по физиономия и действия.

Всеки един от тях ми е показал не само учебното съдържание, но и ме е учил на човещина, разбиране, съпричастност и любов. Най-вече любов.

В онова време, което не е чак толкова далечно нямаше 30 и кусур деца в клас, нямаше непрекъснати жалби към учителите, защото вкъщи думата на учителя значеше нещо и родителят бе в един отбор с учителя и никой учител не оставаше неможещите и да тича през материала. Нямам спомен и консултации да сме имали. Може и да е имало, но не помня.

Та, откъде тръгнах и къде стигнах :)

За хиляден път се убеждавам, че за тази професия ти трябват сърце и душа, за да раздаваш любов, тъй като децата, макар и вече да се възприемат, като големи от по-рано имат нужда на първо място от любов и разбиране. И искрено се възхищавам на всички учители, които го правят и се надявам в някакъв момент и аз да имам поне частица, като тяхната всеотдайност.