Отдавна се каним да отидем на цирк. Поне от месец, откакто опънаха купола в Зоната. Цирк Балкански. Всеки път, когато отивахме към балет Алина възторжено гледаше цирка и си говорехме какви ли животни има, дали има палячо и как тя се била уплашила от един палячо на първия й цирк.
Та, днес дойде и нашето време. Още сутринта се заговорихме да отидем следобед. Кольо погледна в сайта им за свободните места и сподели, че почти всичко е свободно, така че на място може да си купим билети.
Потеглихме в голяма еуфория и пришпорване в 15:50, тъй като представлението започваше в 16:30.
Като отидохме на място видяхме една огромна върволица от хора и аз се шашнах, че няма да има места, както в ложата, така и на централните редове и няма да виждаме хубаво.
Така и се оказа и си взехме билети встрани до изхода. Оказа се, че с карта не може да се плаща, което ми се стори странно, имайки предвид, че билетите са сравнително високи и сумите, които се плащат винаги са големи.
Вече с билети в ръка в 16:29 влязохме под купола и заехме местата си. Бе прекрасно, че имаше разпоредители, които директно ни заведоха до местата ни,а пък впоследствие стана ясно, пе билетите са ни били проверявани от самите артисти. :)
Вече на място, вътре, видях, че където и да се седне гледката е хубава и представлението може спокойно да се гледа. Ние бяхме на 5ти ред, 38-41 място.
В началото светлинно шоу ни взе ума. Имах чувството, че артистката наистина може да лети и това не й коства никакви усилия. Алина се постресна от всичките светлини, но любопитството й надделя и започна да разказва кое на какво й прилича.
Следваше плавен преход със следващата артистка и тя ни показа изкуството на въздушната гимнастика. Алина бе изключително впечатлена, че каката се намира в сфера.
Клоунът, който забавляваше публиката неколкократно, докато манежът се подготвяше за следващите артисти, ни накара да се смеем с пълни гърла и да ръкопляскаме, докато ръцете ни окапат.
По време на гигантското колело бяхме под напрежение, защото изпълнението на трупа Балкански бе вълшебно, опасно и взимащо дъха ни.
Едно малко момиченце, наследница на фамилията Балкански ни показа как се язди пони и какво безстрашие има.
По време на антракта решихме да не излизаме навън, за да си спестим лудницата, тъй като всички хора излязоха. Наблюдавахме как се опъват лостовете за следващите изпълнители. Всичко бе с изключителна прецизност и премереност.
Алинка буквално изнуди баба й за пуканки и понички. Та, двете под ръка отидоха на пазар.
Тъкмо се върнаха и представлението продължи.
Остатъкът от представлението бе изпълнен с гимнастици, еквилибристи, балет, голям смях, предизвикан от клоуна, въздушни халки и гимнастика. Черешката на тортата бе т.нар. Глобус на смъртта. Първият път, когато го гледах бях ужасена и впечатлена, а сега успях да се насладя максимално на това шеметно изпълнение. Шестима мотористи, затворени и каращи своите мотори в малкото пространство.
Наследниците на трупа Балкански тази година празнуват 199г. от създаването си. Историята им предизвиква интерес у мен. Ако ви е любопитно може да прочетете повече в сайта на цирка.
Усещанията, които се зародиха у мен от цялото представление са радост, щастие, благоговение, страхопочитание пред силата на духа, издръжливостта и упоритостта на тези хора с техните семейства.
Заслужава си да се види всеки един участник, за да може да се усети цялата тази емоция, която те залива. Още повече, когато артистите са българи. Мило ми стана, едно такова..
Алина бе много впечатлена след края на шоуто. Говореше кое какво й е харесало, питаше ни кога ще я заведем отново, харесаха й кученцата, понито, непрекъснато говореше за каката в сферата.
За първи път посетих цирка преди шест години. Бях толкова щастлива, че ще ги гледам. Уви, пред нас имаше част от въжета, които държаха купола и половината от представлението не го виждах. Освен това си спомням за две гимнастички, които играеха въздушна гимнастика и липсваше тотален синхрон у тях. У мен оставиха впечатлението, че просто излязоха на манежа да си изпълнят задачите. Та, бях разочарована до някаква степен.
А сега всичко бе различно. Усещаше се магията на цирка, желанието на всеки един артист да е там, всеотдайността и упоритостта.
Определено няма да чакам още шест години, за да ви се порадвам.
Благодаря ви :)