Спомените от един таен дневник

Започнахме да довършваме горната част на спалнята ни, тип емпоре. И така, както аз "помагах" се озовах в онази част на тавана с многото кашони. Мисля, че всеки има такава част у дома си. Сетих се, че наскоро исках да потърся едни учебници и се зарових в спомените. Спомени от детството ми, юношеството.. и така стигнах до тайните ми дневници. Да, едно време си водех дневник. Споделях емоциите си, преживяванията.. Започвах със "Здравей" и завършвах с "чао, лека нощ".. което ме подсети за "Дневникът на Ане Франк", във връзка с начина на писане и изливането на емоции, не с друго, за щастие :)

Припомних си за забравени момчета, за щуротии, които са ми хрумвали, а приятелките ми са се водили по акъла ми, за първата целувка и за по-сериозни чувства. За ученическо увлечение, което бе чисто, за грешни избори, които от сегашния ми мироглед са "крещели", че не са правилни. Някои части от дневниците, два на брой, не пожелах да прочета. Иска ми се никога да не съм "минавала" през онези моменти.

Минах и през момента, когато си купувах в."Лична драма" и си пишех с други деца. Дори се оказа, че съм си запазила няколко писма. В едно от тях едно момче ми пише, че е харесал стихотворението, което съм му пратила, пожелал ми е да продължавам да пиша и един ден да видя публикувана моя книга в книжарниците. Нямам никакъв спомен кое е това момче, но ми стана приятно от писанията му :)

После започнах да разсъждавам върху това какво ли е щяло да бъде, ако съм правила други избори, ако съм била по-смела в решенията си, не съм била толкова притеснителна и съм познавала себе си. Ако съм можела да казвам "Не", когато съм искала, но съм нямала смелостта.. Ако бях продължила обучението си в Германия, както желаех или да бях започнала да работя по-рано.

Все въпроси, които започват с "ако", но може би в някой друг живот ще имам възможност да разбера.

Много се радвам, че съм имала тази потребност да доверявам мислите си върху лист хартия, защото виждам как с времето съм се променяла, започвала съм да обичам себе си и съм намерила себе си в някакъв момент. Освен това е изключително приятно да прочетеш за забравени емоции и да ти стане топло на душата за изживяното :)

А в друг ред на мисли вярвам, че има един начертан път, по който всеки от нас върви, но има свободата да реши с какви чувства да го изживее. А аз до някакъв момент съм търсела начини да бъда щастлива :)

В тази връзка в съзнанието ми изникват думите на един йогин, които са подходящи:

" Истинската природа на човека е щастието. Щастието е присъщо на истинската ни същност. Търсенето на щастието е подсъзнателно търсене на самия себе си. Истинското Аз е вечно. Следователно, когато човек го открие, той разбира, че щастието няма край".

Из "Търсене на тайнствена Индия", Пол Брънтън