За това място бях чувала отдавна, като отзивите бяха от положителни към много положителни и все отлагах някъде във времето.

Днес ми се отдаде тази възможност с моята приятелка от студентските ми години. Както се разхождахме по Витошка тя сподели за сладкарница, чието име не се сеща. Проверихме в интернет (ура за технологичния напредък :)) и се запътихме към сладкарницата.

Самият вход към дворчето е малка тясна врата и като я преминеш следва тясно дворно коридорче, което те извежда на красива, китна градина с няколко маси, а на втория етаж на къщата - сладкарница те чакат две малки балкончета с малки, уютни маси, където може да се отдадете на усамотение. Ние се запътихме към една от тези маси и като влязохме вътре бяхме зашеметени от интериора. Личи си, че всяко едно нещо вътре е правено с идея, замисъл и смисъл. А да знаете какъв благоуханен аромат на печен пай се носеше из цялата къща...

Чудехме се какво да си поръчаме, затова решихме да си го изберем по външния му вид. Слязохме до витрината на първия етаж и си харесахме печен пай с бял шоколад и парфе с бадем. Мога само да споделя, че след хапването на първия залък реакциите и на двете ни бяха идентичен звук "ммм". Признавам, че бяха изключително вкусни, ароматни и предразполагащи да бъдат изядени от наша милост. Домашната малинада също заслужава да бъде упомената и да заслужи своето място тук :)

След това си позволихме няколко портретни снимки за спомен, тъй като срещите ни са на определени моменти в годината, поради разстоянието от един океан, а след тях се отдадохме на безброй истории, разкази, спомени, семейни преживявания... все женски работи, а какво по-хубаво от това те да се разказват на чаша малинада с една от най-вкусните торти, които съм хапвала.

Цените в сладкарницата бих казала, че са над средното за едно парче торта. Доколкото съм чувала се използват естествени продукти, което завишавало цената. Не знам със сигурност и затова не го твърдя, но ако е така си обяснявам до някъде ценообразуването.

По отношение на персонала се срещнахме с две сервитьорки. Едната обслужваше масите в градината и тя бе изключително любезна и вежлива и втората, която обслужваше втория етаж. Тя ми се стори леко резервирана, дълго време чакахме да се появи,  за да поискаме сметката и в крайна сметка не я дочакахме, а слязохме да я платим на касата на първия етаж.

Надявам се това да е било изключение, защото сладкарницата наистина ми хареса и с най-голямо удоволствие ще я посетя отново някой ден със семейството ми.