Какво е за мен 14ти февруари? Днес си зададох този въпрос и поразмишлявах доста.
Като се събудих сутринта дори бях забравила какъв ден е днес, но моят прекрасен съпруг се появи на вратата на спалнята с букет цветя, за да ми честити Трифон Зарезан :)
Зарадва ми се душата от вниманието и ми беше едно такова приятно и уютно през целия ден.
Днес не бях на работа, но колегите ми ме заляха с толкова много любов, че мога да споделя, че те са едни от най-прекрасните ми приятели в моя живот и съм изключително щастлива, че ги познавам, че са ми дали възможност да опозная душата им и да се радвам на цялата любов, която те даряват.

Същевременно навсякъде из фейсбук попадах на постове, че е важно да се показва любовта през цялата година, а не само в един ден. Аз съм привърженик на това мнение, но след това помислих от гледна точка на един зает родител. Родител, който ходи на работа, прибира се и готви, оправя детето/ децата, обръща внимание на близките и се приготвя за следващия ден. Така времето минава, въпреки че винаги има една идея в главата да се излезе някъде на вечеря само двамата родители. Но тази идея остава само като идея и в не редки случаи се отлага за по-натам. Та, разсъждавайки си така си дадох сметка, че този ден може да е именно тази отлагана възможност за много родители или ангажирани хора - да излязат, да останат насаме със себе си и да почувстват магията на любовта.
Цял ден се чудя какъв подарък да подаря на моя съпруг. И накрая измислих - да направя хималайски чай. А се оказа доста по-лесно, отколкото очаквах. Чай, който да стопли душата ни за кратко, вместо хубаво вино. Чай, който да ни накара да си припомним как е изглеждал първият ни 14ти февруари. Уви, не го помним, но пък помним други дни и дати :) Чай, който да ни предразположи към приятни и топли разговори, които да ни напомнят, че е хубаво да си търсим такива любовни дни, макар и неофициални, за да подгряваме любовта ни целогодишно.
Правете си хималайски чай, мили хора, много е вкусен.