Оценка на моя карантинен период
Отдавна се каня да напиша как мина моята "карантина" и как тя ми се отрази. Може би чаках подходящия момент. И ето го.
В началото бях притеснена, няма да крия. Не за друго, но аз попадам в рисковите групи и дори не смеех до магазина да отида, а пращах Никола, като той пазаруваше продукти за седмица напред. Щом донесеше всичко се започваше голямата дезинфекция.
След това се поуспокоих и спрях да живея в страх, защото това не е живот, а просто съществуване. Започнах по-често да излизам в двора, след като приключваха часовете ми. Така се появи идеята да отглеждам домати и краставици.
Никола ми направи сандъци, поръчахме семената и си имахме една китна градина с разсад и цветя. След това разсадът бе положен в земята и вече си имаме краставици, които опитахме, домати, които чакаме да узреят. От морковите ни се хванаха само два и вчера отидоха на супа. Засадих марули, като първите марули бяха изядени от показали се от нищото охлюви. Ето защо втората партида я засадихме в сандък и сега са едни хубави, зелени и разлистени. Чакаме да пораснат още малко и те също да отиват по предназначение.
Когато бяхме на гости на вилата на кумовете ни от гората си набрахме с корените мента и джоджен, които освен, че се хванаха са и доста плодородни.
Имаме си и босилек два вида, магданоз, копър и чубрица и чесън. Отделно се радваме и на домашни ягоди. За следващата година съм набелязала и други зеленчуци, които да добавя към нашата зеленчукова обработка.
Не съм и предполагала как една карантина ще ме накара да погледна навътре в себе си и да направя неща, които не са присъщи за мен.
Бях споделила, че този карантинен период бе най-хубавото нещо в живота ми. Това бе идеалният ми начин на живот - заедно със семейството ми по цял ден, да си работя от вкъщи, да щъкам по двора и да се радвам на това, че съм тук и сега. Недостатъкът бе, че не можехме да пътуваме, но идеално щастие няма. Това, разбира се, е положителната нагласа на изживяното от мен. Все пак не забравям и за секунда колко съм щастлива, че в този период запазих работата си и не се наложи да се сблъсквам с нито един от проблемите, с които не малка част от сънародниците ни се сблъска.
В този период се наложи да се боря и с анемия, която за момента е овладяна и която отново ме накара да насоча погледа си навътре в мен, за да преоценя отново важните за мен неща в живота ми. Смятам, че излязох по-мъдра и усилено работя върху това мъдростта да остане, макар и с отминаване на времето.