Никулден
Освен, че днес е голям български празник, днес и моят прекрасен съпруг има имен ден. Този ден винаги ще остане изключително специален за мен, не само защото имам именик у дома, а защото преди 11 години този ден се оказа повратен в моя живот.
Много малко хора знаят тази история. Когато се събрахме с Никола не ни потръгна много добре, заради неща, които аз не бях изчистила за себе си. Та, разделихме се. Това се случи юни 2009 г. Тогава смятах, че пътищата ни са в различни посоки, докато той мислеше точно обратното. В един момент спряхме всякаква комуникация, защото решихме, че така е най-добре и за двама ни. И изведнъж се оказа 6 декември. Много голямо чудене падна от моя страна дали да му изпратя съобщение и да го поздравя за празника му. То бяха сценарии в главата ми, като единствената ми цел бе да го поздравя. И ето, вече пишех съобщението с хубави пожелание. Почудих се още малко дали да го изпратя и накрая натиснах ОК. Нали помните, че тогава бяхме още с онези нокии с копчетата ;)
След няколко дни пък аз имах имен ден, той ми върна пожеланията. Оттам лека полека започнахме да си пишем, да се срещаме и ето вече 10 години сме заедно и 7,5 години женени.
Много пъти ми е казвал, че е знаел, че ако аз му пиша за имения ден то сме щели да се съберем отново. Историята мълчи каква е истината - дали мотивация, дали надежда, дали усещане, дали стечение на обстоятелствата, дали съзнато и несъзнато.. Фактът е, че именно днешният ден е повратната точка в нашите взаимоотношения. И ако някой там ми беше казал, че изпращайки този поздрав ще се случи всичко след това, то аз нямаше да му повярвам. :)
Днешният ден е и специален за мен по друга линия. Когато леля си отиде от този свят преди година и половина бях ви споделяла, че няколко дни преди това да се случи тя ми даде един голям шаран. Помня думите й сякаш ми ги казва сега, а те бяха "съберете се всички и го сготви". Чаках аз да дойде това време, а пусто все не идваше. Брат ми се прибра от чужбина и някак все не стигах до този шаран. Преди няколко дни се замислих, че може би сега е моментът да го направим. Размразихме го, Никола го изчисти, но имаше миризма. Предположих, че тя е от самата риба, тъй като шаранът винаги мирише. Притесних се да не би да е вече много стар, стана ми мъчно, че ако е така, то аз съм изпуснала моментът да изпълня последното ми обещание към леля ми. И тогава разрових в интернет как да изчистя миризмата от шаран. Ей, хора, толкова грижи не съм полагала никога за една риба. Киснах го в прясно мляко, после в сол, мих го под студена вода и след като го напълних го полях със сгорещено олио, както го е направил един шеф на варненски фестивал, за да изчисти миризмата. Накрая започнах да говоря на шарана и да наричам колко вкусен ще стане, колко ще е ароматен, апетитен, ще се носят благоухания от него и ще бъде изключително вкусен. А за завършек му казах и нещо лично и от сърце. Тогава го покрих с фолио и го сложих да се пече, заедно с още две по-малки шаранчета. А когато стана готов Алинка набра и пресен босилек и го украси, нямаше как да счупя кахъра на детето :)
С ръка на сърце мога да споделя, че за първи път в живота си ям толкова вкусен шаран. Нямаше и помен от неприятната миризма. Беше крехък, ароматен и вкусен, а пълнежът бе фантастичен. Не знам дали съм активирала енергиите с моето наричане, дали малките хитринки, които направих са подействали или е комбинация от двете, или пък имам помощ от някъде горе, но знам, че по-хубав Никулден не съм изкарвала с моето семейство - в разговори, смях, веселие и мили моменти. Е, пропуснах да направя обща снимка, както правя винаги, но семейната снимка ми е в главата, всички сме заедно и това ме кара да бъда щастлива.
А след толкова хвалба ето и как изглеждаше.
Честит Никулден!