В духа на днешния ден бих искала да споделя няколко мисли, които ми се въртят от сутринта в главата.
Завеждайки Алина до детската градина тази сутрин, установих, че повечето майки, които водеха децата си, носеха цветя, било то букети, саксии или едно цветенце (ние също не правехме изключение) и се замислих какъв празник е това или по-точно в какъв празник се е превърнал през годините. Един ОГРОМЕН обмен на цветя. Толкова голям обмен, че вчера сутринта цветята по борсата бяха изкупени. И всеки индивид от женски пол очаква цвете – бил той момиче, девойка, жена, майка или баба. Но това е друга тема. Аз бих искала да покажа един друг аспект на днешния ден. Искам да разкажа за моя 8ми март и за моя съпруг, който ме почита и уважава и то не само на днешната дата.
Той не направи изключение и сутринта ме събуди с една красива саксия от рози, както достави удоволствие и на Алина, като подари и на нея цветенце.
Освен това много обича и без поводи да ми прави подаръци. Преди 6-7 години намерих едно шоколадово яйце в чантата си и то няколко дни след като го беше оставил. Или пък, когато беше в командировка на Филипините и този период съвпадаше с рождения ми ден. Тайно се надявах на някакъв екзотичен подарък и като се прибра – нищо конкретно за подарък. Бях разочарована. Само си мислех как може да не ми купи нищо, как е могъл да пропусне и това не ми излизаше от главата. И след две три вечери си подпъхвам ръката под възглавницата, че нещо се беше разместила и намирам една красива и мека кутия за гривна. Отварям я и вътре перлена гривна, а неговата реакция бе „Ееее, най-накрая я намери“. Или пък си отварям портмонето в магазина да си платя сметката и виждам, че на едно лепящо листче ми е написал, че ме обича. Това листче още си го пазя. :)
Той показва обичта си, когато ми се пие вода в 3 през нощта и отива да ми донесе или пък, когато ми казва да го събудя, ако ми е студено, за да ме завие и с одеало.
Моят мъж не харесва Св. Валентин и като цяло не харесва поклонничеството към други празници. Държи на българските, затова когато ми подари цвете или подарък на 14 февруари знам, че е превъзмогнал себе си, за да ми достави радост и удоволствие.
Той бе и до мен и ме подкрепи, когато ми казаха, че няма да издържа до края на бременността и трябва да я прекъсна, а ако успея има голяма вероятност бебето да е с психични аномалии. Бе и до мен, когато запазих високото си кръвно години наред и често ми ставаше лошо. Тогава той се качваше на колата и се прибираше веднага, за да ме гледа. Сега също е до мен, дава ми безкрайна сила и вяра, че всичко ще бъде наред и ще преодолеем и тази трудност пред нас.
Това е моят съпруг, който ме уважава и обгрижва 365 дни в годината и съм безкрайно благодарна, че е до мен.
На този ден, освен че се почитат жените, техните права и постижения, бих искала да почета и моя съпруг, без когото аз нямаше да успея да постигна най-важните и съществени неща в моя живот, а и нямаше да бъда ценена, обичана, уважавана и обгрижвана, както съм сега. Благодарна съм, че го имам, за да мога да празнувам с щастие и радост всички предстоящи празници.