Кино под звездите - "Забележителният Исфахан"

Кино под звездите - "Забележителният Исфахан"

В последните няколко месеца нашият социален живот бе поспрял на изчакване и затова реших да го посъбудя с прожекция на открито. Още повече филмът, който щяхме да гледаме бе за Исфахан, един приказен и зашеметяващ град, част от поредицата "Още прожекции на открито за пътешественици". И не на последно място щяхме да бъдем подсладени от домашните сладкиши на Ангел и Здравко. Едни невероятни младежи, които ни дават възможност да се докоснем до всякакви ценностни филми чрез различни филмови фестивали, любим, от които ми е МЕНАР.

Бях силно впечатлена, че културата ни бива разчупвана чрез различни креативни идеи, които да подпомогнат буквално оцеляването на всякаква културна дейност. Това е прекрасно и приветствам всякакви опити това да се случва. Организаторите специално бяха приготвили домашен сладкиш, с който да се почерпим преди филма, а към цената на билета, който бе 10 лв. получихме и чаша бяло вино. Сладкишът в комбинация с филма под открито небе бе изключително голямо изкушение за моя милост.

Нямах търпение да дойде времето за прожекцията и се усетих, че се вълнувам повече за сладкиша, отколкото за филма :))) Дори успяхме да си вземем по няколко парчета, което бе блаженство вече.

По отношение на филма организацията бе страхотна. Раздадоха ни се слушалки, а филмът се излъчваше на платнена стена. Прожекцията бе в Културен център G-8, на който ние сме фенове отдавна.

Когато филмът започна имаше моменти, в които аз се пренасях далече на Изток, където лекият вечерен бриз разхлажда сгорещения въздух от високите дневни температури и се усеща аромата на различни благоуханни аромати, а звездите нашепват за това колко красива е историята.

Гледайки този филм си мислех какви прелести сме наследили от предците ни в различните краища на света и след това се сетих за България колко старинности са оставени в забвение и забрава. И други мисли идваха и си отиваха, докато гледах мястото, за което бленувам пореден брой години да посетя и се надявах, че някой ден ще успея да стъпя на земята на Исфахан и да спя под неговото небе.