Болничната храна в CHU Alpes Grenoble hospital
Като един истински представител на телец аз съм омагьосана от кулинарната красота и изящност. Винаги се впечатлявам от вкусните ястия, особено когато са поднесени красиво, стилно и с вкус. Това бе за мен и наказание през изминалите 4 години и 7 месеца да се ограничавам от всички мои любими храни, голяма част, от които не можех да ям. Е, както всички знаем, човек свиква с всичко, особено, ако от това зависи и пребиваването му на този свят. Аз успях да намеря моите вкусни красоти, като си измислях апетитни и здравословни ястия, понякога си позволявах да опитвам и от "забранените" храни и така си мина и това време.
Та, моето кулинарно пътешествие започна още в болницата, където на първия ден от трансплантацията ми дадоха едно малко млекце за вечеря, тъй като бях много гладна. На следващия ден вече ми донесоха нормална храна, като за закуска всяка сутрин ме питаха какво искам - дали да е хляб или сухар, сладко, масло, кремче, кисело мляко, портокалов сок, кафе, чай, какао. Имах избор, което беше впечатляващото.
Странното бе, че какаото винаги ми го носеха в купичка, вместо в чаша. Една сутрин си взех и чай, но той бе черен, а аз от години не пия черен чай и сега установих, че просто не го харесвам. Малко извън темата, но се оказа, че и други храни не харесвам, например, някои видове месо, както и зависи от начина на приготвяне на месото. Преди няколко дни се случи свинското да ми мирише толкова гадно и неприятно, че дори ми се доповръща, което е странно, защото обичам свинско :)
На обедите едното ястие бе зеленчук, било то салата или чисти репички, или пък аспержи, или друго - бе зеленчук. Второто бе месо, различен вид, заедно с някакъв тип въглехидрат. Десертът бе плодово кремче или кисело млечице, плодови пюрета, кисело мляко, приличащо на заквасена сметана. Храната бе вкусно сготвена с подправки, добре балансирана и имаща всички нужни елементи за едно хранене.
Първите няколко дни нямах нито силата, нито апетитът да се храня, но постепенно, след като започнах да ставам от леглото и се раздвижих ми бе удобно да се храня. Все пак порциите си оставаха големи и голяма част от яденето биваше изхвърляно, за съжаление.
Част от менюто бе паста със сос Неаполитана и кюфтенца, месо със сос от лук и картофи соте, пържоли с песто, семолина с месо, паея с различни видове меса, кюфтета с доматен сос и т.н.
Следобедите пък от своя страна към 16:00 идваше хигиенистката и питаше какво питие бих искала за следобедна закуска - чай, кафе, какао или сокче. Почти всеки следобед аз се наслаждавах на какаото, така че си понаваксах за липсата му предходните години :)
Един следобед една от жените дори ме пита в какво искам - в чаша или купа. Аз й отговорих, че бих искала нормално какао и тя ми донесе в малката чашка. Явно за нея това бе нормалното :)
Вечерите от своя страна предлагаха по-лека храна. В повечето случаи имаше крем супа от домати, тиквички или друг зеленчук, както и някакво ястие, тип паста, заедно с плод за десерт или плодове мляко/ компот.
Споделям снимките на болничната храна, защото съм запозната с част от тази храна в българската реалност. Уви, няма място за сравнение, а толкова много ми се иска да кажа, че подобни условия се предлагат и у нас. Храната, която бе в болницата бе вкусна, прясна, домашно сготвена, като изрично навсякъде пишеше, че най-хубава е домашната кухня и всеки трансплантиран трябва да се стреми към домашно приготвената храна, като избягва промишлените полуфабрикати, ресторанти и всякакви видове консервирани храни, заради незнанието какви са съставките, както и големите количества сол и консерванти, които не са полезни за бъбрека.
Надявам се някой ден и нашите болници да достигнат това ниво или най-малкото да се върнат към храните, които са били 30 години назад, защото много добре си спомням, когато майка се прибираше от болницата и ни носеше някаква болнична храна, аз колко щастлива бях. Най-много обичах картофеното пюре :)
Та, така, тук вярват, че човек е хубаво да се грижи, както за физическото си същество, така и за духовното, а моето духовно преминава и през храната :)