Дневник по време на ковид, ден 5

Днес денят беше малко по-тежък от останалите. Трудно станах, хрема беше тръгнала, покашлях от време на време.
Като цяло целият ден не бях в кондиция и не съм и снимала храната ми за инстаграм. Този ден ще бъде пропуснат.

Закуската я изядох на сила, за да мога да си изпия антибиотика и останалите лекарства. Малко по-бавно се оправих и имах голямо желание просто да легна и да прекарам деня така. Въпреки това си наложих да седна и да прекарам по-голямата част от деня седнала, за да не се залежавам.

Алинка я усещах, че й е трудно, мъчно и страда. Говорих с татко й (той вече е с два отрицателни теста) и решихме тя да излезе на двора с него, той да си сложи маска и малко да поиграят с кучетата, а аз да ги гледам от балкона на спалнята. Това дете се оживи, заигра се, беше й приятно да бъде около нас и да си говорим, доколкото се чувахме през маските. Разбрахме се следобед, ако времето е топло, дори аз да сляза в градината, стоейки далеч от тях. Алинка много се зарадва и с радост се прибра в другата къща, за да подготви учебниците си и да учим по вайбър.

Госпожата от градината й всеки ден ми пише какво са учили и ние с Алина го правим на следващия ден. Така днес учихме математика и български език, като от математиката се оказа, че сме правили едната страница, та направихме следващата, а от българския език учихме за патиланците. Тя знае всички разкази за "Драги ми Смехурко" и беше много забавно отново да прочета един от тях. Посмяхме се, направихме упражненията, поговорихме си, играхме на фокуси и то дойде време за обяд.

Аз си полегнах малко да си отпочина, защото вече умората беше повече. Занимавах си се с разни документации, проверявах документи за трансплантация и т.н.

Следобед, след като Алинка се беше наспала изпълнихме уговорката ни от сутринта. Аз сложих силно предпазна маска и излязох в градината, като седнах доста отдалечено. Беше що годе забавно, но и ми бе притеснено. В началото детето набра цветя и се затича към мен, аз в ужас се развиках да не идва до мен, покрих главата си с якето, баща й оттам също викна да не ме приближава и тя се стъписа. Поговорихме отново след това, за да я успокоим и да обясним реакциите ни.

Постоях известно време на слънчице, но се усетих, че малко повече ме напече. Въпреки това не си сложих шапка и до края на вечерта ме боля силно главата от слънчасване.

Голяма част от времето го прекарвам на телефона в конферентни разговори, най-често между Никола и Алина. Това някак ми дава усещането, че времето минава бързо и скоро всичко ще свърши. Което от своя страна повдигна въпроса у мен до кога съм заразна. Ясно е, че по закон е 14 дни, но ако след това още съм с вируса, то заразна ли съм. До колкото разбрах трябва да направя PCR, за да се установи и ако е положителен оставам под карантина още веднъж..

Обадиха ми се и от РЗИ да споделят предписанията, че не бива да излизам и да се срещам с никого 14 дни. Попитаха ме за адреса, дали има деца при мен, изложени на вируса, дали съм ваксинирана и дали има кой да ми пазарува. Човекът беше любезен и леко учуден, като му казах адреса ни. Дори подозирам, че си е помислил, че го лъжа нещо, заради странното име на местността ни. :)

Вечерта мина в легнало положение, гледах един индийски филм. Между другото, това е вторият индийски филм за тази седмица, който виждам по нетфликс. Болилууд завладява и нетфликс.. хаха ;)

Въпреки главоболието успях да заспа по някое време вечерта.

В този ден видях, че много хора са ми писали във фейсбук, за да ме подкрепят и ми стана много мило. Тези писания ги пиша, за да мога по-лесно да изкарам и това, с което се сблъсках и не съм подозирала, че ще има лавинообразен ефект и ще бъда залята с мили, положителни, изпълнение с любов благопожелания. Благодаря ви :)