Дневник по време на Ковид, ден 3

Сутринта се събудих отново в 6, по навик още от болницата. Натиснах си очите и успях да заспя, когато телефонът ми звънна. Бе Никола, който ме будеше, за да мога да закуся и да си изпия антибиотика. Имаше и изненада, като ми каза да отпердя пердетата и да видя колко много сняг е натрупало. Не вярвах на очите си, като видях. А снежната картина бе толкова красива.  

Взех си принадлежностите в едната ръка, в другата дезинфектант, с който пръскам, като изляза от стаята и отида до банята. Пръскам, за да дезинфекцирам пътя ми на вървене, както и в самата баня. Гледам да пипам минимално, като, ако се налага използвам ръкавите на жилетката, ако не съм с ръкавици. На връщане към стаята отново дезинфенцирам, заедно с вратата ми.

По отношение на храната е същото. Като приключа с чиниите ги дезинфекцирам, пръскам ги изцяло. Ако остане храна се хвърля веднага, а съдовете се измиват. Никола се качва до пред стаята ми с ръкавици, очила и маска. Стоя изцяло в стаята, защото не бих искала да заразя абсолютно никого.

Та, днешният ден как продължи след сутринта.. Закусих, изпих си лекарствата, стана ми малко тежко от цялата вода, която изпих за тях и полегнах малко. Като цяло днес ми бе по-уморено. Преди обяд имах усилен пулс и имах чувството, че сърцето ми ще да изскочи. Това затрудни дишането ми и се задъхвах. Премерих си сатурацията и ми е 98. През целия ден се движеше 98 - 99, което е чудесно.

Трябваше да учим с Алинка, тъй като нейната госпожа ми прати това, което са работили в градината. Включихме вайбъра. Тя си четеше условията по математика, решаваше си задачите, а аз малко я напътствах. После се сетих, че трябва да има онлайн учебници и реших да ги потърся, за да мога максимално да съм й полезна. Намерих ги и направихме и една страничка по български език на тема пролет. В последната задача трябваше да напише модели на едни думички, които ни отнеха малко повече време, защото и двете бяхме уморени. Все пак се мобилизирахме и си ги довърши.

За обяд ми се ядеше само една салата, защото нямах много енергия за други неща. Храната отново ми се сервира пред вратата и с Никола си говорехме по телефона, докато обядвахме.

Легнах малко да си поотпочина, чух се с лекарката ми, даде ми напътствия какво да спра и какво да увелича и се разделихме.

Пуснах си да гледам филм по нетфликс, намерих един индийски не много дълъг филм и го изгледах. Малко ми прилоша, отворих прозореца и хладината ме ободри и отпусна за сън. Тогава се сетих в пристъп на ужас, че ако ми прилошее и не мога да говоря, то само аз имам телефонния номер на моята лекарка и препратих номера й и на Никола. След това поуспокоена и от чистия въздух към 17:00 заспах и в 18:00 се събудих.
Вечерта мина бързо. Чух се с Алина, тя ми разказа какво е правила, докато не сме се чували, как е замерила със снежна топка дядо си и го е намокрила целия, как е играла на "топло-студено" с баба си с една количка, как е гледала едно детско и т.н.

Вечерята отново бе сервирана пред вратата ми. Беше много вкусна. Майка в момента готви за две къщи, тъй като Никола, освен че се грижи за мен и работи, така че не му остава много време и да готви. Та, днес тя бе направила нещо интересно и вкусно - печени кюфтета от ориз и коприва с топче извара по средата. Смятам да споделям снимков дневник в инстаграм, така че следете и там.

Няколко пъти направихме конферентен разговор с Алина и баща й, за да се чуем тримата и да си поговорим малко. Нямам търпение да ги прегърна тези двамата, защото много ми липсват, ама ще изчакам колкото е нужно, защото държа всички да са здрави. Полагам усилия и вярвам, че ще успея.

Положителното от тази ситуация е, че мога да си почивам максимално, за да мога да възстановя силите си. Днес на няколко пъти отново споделих на съпруга ми, че съм много щастлива, че съм си у дома и че тази мисъл ми помага да оздравявам и да се чувствам добре. Усещането, че съм заобиколена от хора, които ме познават и обичат е неописуемо. Енергията, която ми изпращат е силна и тя ми дава сили. Любовта на съпруга ми ме закриля и пази и знам, че той е с мен и ми помага, макар че сме на различни етажи. Да живее техническата еволюция! :)