Днес е рожденият ден на моя прекрасен съпруг Никола.
Бяхме решили да го празнуваме с неговите роднини в Смолян, но пък се прибрахме в София рано сутринта, заради Алина.
Планирах големи изненади, допитвах се до негови колеги, за да разбера нещо, което не е споделял с мен. Планирах каква торта да му направя и всичко отиде на кино покрай болестта на Алина.
Следобед, когато вече минахме през лекарите и й изписаха адекватни лекарства, реших, че е време да направим една хубава вечеря.
Той дори не искаше торта, за да не се товаря, но как рожден ден без торта. Ще се съгласите, нали? :)
Думата ми е за него. Щастлива съм, че имам такъв съпруг, такъв човек до мен. Винаги подкрепящ ме, винаги знаещ и усещащ аз какво искам,познаващ ме по-добре и от самата мен. Дори когато му споделям толкова наглед налудничави мисли той се отнася с такт и разбиране.
Много пъти съм писала за него и ще продължавам да пиша, защото съм благодарна на съдбата, че ни събра, че ме обича и подкрепя, че е внимателен, любвеобилен и справедлив баща, че е отговорен професионалист, че с упоритост и съобразителност гради и надгражда, че заедно създадохме семейство, изградихме дом, обикаляме света и имаме още безброй мечти, които да случваме.
Честит рожден ден, любов моя!