Отдавна се каня да направя боб в гърне. Или по-скоро Кольо чака отдавна да му сготвя боб в гърне.
С него бяхме току що оженени и заедно с моите родители отидохме на събора на неговото село Левочево в Родопите. После се разходихме до Гърция и на връщане минахме през Златоград. Та, оттам майка ми купи гърне. Това бе преди почти шест години. И след шест годишно канене взех, че сготвих боб в гърне.

Предната вечер накиснах боба, смилянски, разбира се. :)
На сутринта изхвърлих престоялата вода, напълних нова и сложих тенджерата с боба да се вари. След като водата завря го оставих още десетина - петнадесет минути да си поври.
През това време нарязах една глава лук, една червена чушка и един морков.
thumbnail--1-
thumbnail--7--1
thumbnail--3--1
Добавих сол, черен пипер, червен пипер, джоджен, чубрица и Алина разбърка.
thumbnail--13-
Прехвърлих боба в гърнето, разбърках, добавих олио, както и вода, която надхвърляше малко боба.
Сложих капака и хоп във фурната, която бе студена.
thumbnail--14-
Включих на 220 градуса, след около час и половина увеличих на 250 градуса.
Бобът се пека около два часа и малко. Имах желание да се поизпече към три часа, за да стане гъст, но Алина ме уведоми, че е гладна и трябва да вадим боба от фурната. :)
Резултатът бе сварен боб, вкусен и апетитен. Дори и аз си сложих малко :)
thumbnail--6--1
thumbnail--15-
Докато снимах празната купа на Алина й обясних, че с нея сме сложили най-важната подправка, а именно "любов". На въпроса й как сме го направили й споделих, че любовта е минала от сърцето ни, през ръката, към лъжицата и оттам в гърнето и че във всяко едно ядене е хубаво да слагаме любовта си, защото става най-вкусното на света.
thumbnail--17--1

Иначе бобът не стана гъст, но пък и нямаше много сосче, така че следващият път ще добавя повече вода и ще го пека повече време.

Да ви е сладко :)