Всеки родител с болно дете мечтае да чуе думите „Детето Ви е здраво“. Това беше и нашата мечта от раждането на дъщеря ни.
За щастие, вчера чухме тези думи от възможно най-прекрасния лекар на света. За мен доктор по призвание.
Вече няма съмнение, че Алина няма да има операции и тя ще расте едно здраво и жизнено детенце, както би следвало всяко дете да бъде.
Нашата здравословна история започна, още докато Алина бе в корема ми. Откриха й сърдечни малформации и не даваха изгледи тя да оцелее. Имахме насрочена дата за аборт по медицински причини и тогава аз просто казах, че искам второ мнение. Отидохме в 3та градска и започнахме да търсим лекари. Щяхме да чакаме колкото трябва. Той ме прие по спешност и ме прегледа.
Единствено този лекар ни даде надежда, вдъхна ни кураж и ни помогна всячески да видим всички варианти и да не правим прибързани решения, за които цял живот да съжаляваме.
След като родих преждевременно той беше човекът, който отиде да види Алина в неонатологията, предписа й лекарства и продължи да я наблюдава по време на растежа й.
Първоначалните ужасни прогнози с поредица операции до шестия месец преминаха до вероятна операция в предучилищна възраст и стигнаха до вчера, когато ни каза, че е здрава и че ако никога вече не отиде на кардиолог, то тя пак ще бъде здрава.
Споделих му моето състояние и той беше изключително изненадан, тъй като той е запознат с цялата ми история на бременността, та и след това. Започна да разсъждава на какво може да се дължи всичко това и накрая ме изпрати при други специалисти, за да разберем от къде е започнало всичко. Неговите думи бяха „Ако разберем каква е причината, то лечение ще има“. Даде ми пример с Алина как тя не е имала никакви шансове, а днес стои пред нас едно здраво дете.
Вдъхна ми кураж, възвърна ми вярата да се боря и да оздравея.
На тръгване от кабинета му аз споделих, че нямам думи да изразя благодарността ми. Тази моя благодарност е безкрайна, защото той спаси и продължава да спасява два живота, продължава да подкрепя едно семейство и го прави абсолютно безкористно, като за пореден път се убеждавам, че неговата професия е призвание за него и съм невероятно щастлива, че не е избрал път извън България.
Занесохме му една кутия бонбони, а той се възпротиви. Това е най-малкото, което можем да направим. Това е един малък жест на благодарност за това, че го има там да ни посреща, да ни окуражава и да ни напомня, че трябва да се борим.
Безкрайно много Ви благодаря, доктор Маринов.