Днешният ден е специален за нашето семейство. Преди цели 80 години се е родила жената, благодарение на която цялата ни рода по майчина линия я има. Моята прекрасна баба има рожден ден. И не е обикновен, ами е и юбилей. В допълнение на него има и имен ден.
Все толкова хубави поводи за празнуване.
Откакто се помня моята баба работи. За секунда не се е спирала. Нейните градини бяха и все още са винаги препълнени със сочни и узрели зеленчуци. Най-много обичах, като дете да влизам в градината, за да си откъсна домат с истински аромат. Изяждах го на мига, дори не го и измивах.
Или пък обичах, когато дядо впрегне каруцата и отидем за мишини (мишките събират жито и го трупат в самото поле). Тогава на обяд баба вадеше домашно изпечен хляб, увит в кърпа още топъл, узрели домати и прясно, безсолно сиренце. Какво ли не бих дала за тази вкусна храна.
Баба много ни угаждаше на всички ни. Ние сме пет внуци, от които аз съм единственото момиче. Баба правеше курабии, голяма камара с палачинки и ги увивахме с домашно сладко, торти, кексове. Дори помня, че сама се научи да прави и пица, защото на мен много ми се ядеше.
Нашите, докато бяха в Либия, тя с дядо ни гледаха мен и брат ми. Ние бяхме по-големи. Веднъж, докато чакала на спирката да се прибере се заговорила с други жени и те й казали рецепта за лютеница. Беше вълшебна лютеница. Баба ми е правела пастет, всякакви видове салати и какво ли не за ядене. Никога не я чух да казва, че я мързи или че не й се занимава или че е уморена. Но най-вкусното ядене си остава нейната картофена яхния. Ей, хора, казвам ви, не сте яли по-вкусна яхния.
Помня, като по-малка как ми изкарваше пред къщата на село черги да ми постели, след това китеник и накрая чаршаф, за да ми е мекичко и небоцкащо. След това ми правеше люлка за куклите и си играехме.
След това стана прабаба. На девет внуци. Алина е деветата правнучка.
За някои от правнуците помагаше в отглеждането, други бяха далеч и сега ги вижда, като се приберат в България.
Алина най-много обича баба да седне срещу нея и да започне да й разказва истории за някои от каките и батковците. Разказва с един спокоен глас. С мерак да я слуша човек.
Или пък си имат игра с бобче. Да се познае в коя ръка е бобчето.
Баба е човек, който винаги е имала подход към хората. Никога не се е натрапвала. И винаги си намира приказка с всеки човек за всичко.
Помня и когато ми разказваше как са се оженили с дядо. Помня как ми обясняваше какво е важно в семейния живот и на какво да не обръщам внимание и да не си го слагам на сърцето.
С мен винаги е говорила открито и е споделяла всичко, което й е на сърцето.
Тя ми е била и е голяма помощ и с Алина, когато е болна, а аз съм на работа.
Моята баба е живяла много, видяла е много, разказвала ни е истории за нейния баща, който е воювал на фронта. Животът й не е бил лесен. Всичко,което е постигнала е благодарение на двете си ръце. Дори и днес продъшжава своята борба, показвайки на нас, младите, хъс за живот. Затова си мисля, че е наградена да стане прабаба на толкова внуци.
Сладкодумна е и от много време насам се каня да запиша нейните истории. Трябва да го направя, защото тя е от хората, които са порастнали във войната, в нищетата и не са спрели да се борят. Духът им не се е сломил.
Щастлива съм, че имам най-прекрасната баба на света.
Да си ми жива и здрава, бабо Гего, и да празнуваме още много юбилеи.