Най-вероятно много малка част от вас са чували за баба Вела, точно като мен. До началото на това лято, когато Тони (моя колежка и приятелка) ми сподели за нея и каза, че я е гледала в “Ничия земя” и било изключително интересно. Дълго време нямах време или не намирах до една нощ, която не можех да заспя и изгледах предаването. То не беше леене на куршум, обръщане на кръв, баене.. Все неща, които са част от нашата народопсихология и имат своята магичност.
Толкова много ми повлия, изпълни ме с толкова голяма надежда, че изпитах потребността да отида при нея. И така изчаках повече от четири месеца, докато намерим удобен момент. Дори не бе сигурно до последно. Качихме се и потеглихме.
Стигнахме до Айтос, ул. Станционна. Оказа се, че улицата минава през целия град, а номер ние не знаем. Та, ако решите да ходите, то знайте, че къщата й е в близост до Панаира и магазин Мастър хаус.
Отседнахме в комплекс “Славеите” - изключително приятно местенце.
Сутринта станахме рано и към осем без нещо бяхме пред дома й.
Вече имаше десетина души, някои от които бяха от много-много рано. Разбра се реда на всички и зачакахме.
Докато една жена се вмъкна преди всички и оттам настана голяма врява. После пък дойде една друга, чиято дъщеря щяла да взима размери на гаража, за да го оправя. И така взе размерите, че баба Вела я прие да й прави някакви ритуали. После женицата каза, че е много уморена и трябва да си почине. Всички зачакахме дружно, говорихме си, смяхме се, обядвахме и коментирахме “архитектката”, която ни предреди. После едно момче дойде и каза, че тази ситуация не е нова. При него е имало случай някой да бере лозето, да чисти.. Веднъж някой прекрачи ли прага на баба Вела тя не връща.
Следобед, когато стана отпочинала се напъха една възрастна майка с двамата си порастнали синове, отново под лъжлив предтекст.
Тогава се замислих за човека баба Вела, която има дарба, но понякога може би й е като проклятие. Аз виждам така нещата.
Всеки ден някой да е пред вратата ти, хора в нужда. Да не може да излезеш на спокойствие в двора си, защото непознати те дебнат. Или когато им казваш, че имаш нужда от почивка, а някой да те бута, за да му помогнеш. Мисля си, че всичко има граници, че трябва да се знае, че все пак това е възрастна жена и трябва да бъде пазена. Тя никого не връща, но ние сме тези, които е редно да се отдръпнем и да я уважаваме. Тя има дарба, с която да помага, но това не пречи да получава и човешко отношение.
А иначе за тези, които искат да отидат се оказва, че ви трябва кутия с безопасни игли (може да се намерят в магазинчето, непосредствено до къщата на старицата), катинар, празно шише вода. Това, ако тя реши, че е нужно само.
Ние се отказахме, не винаги всичко е на всяка цена. В крайна сметка това е една много мила и справедлива 95-96 годишна старица. Пожелавам й още дълги години да е здрава и да среща повече човечност и уважение в лицето на тези, които отиват при нея.