ЖЕНА/WOMAN

От къде да започна.. отне ми близо месец да събера мислите си и отново не бих казала, че съм ги събрала.

Искам да ви споделя за филма "ЖЕНА/WOMAN" на Анастасия Микова и Ян Артюс-Бертран. Тази година не успях да посетя нито един филм на фестивала "Менар", но когато пуснаха допълнителна прожекция на няколко филма и в това число влизаше и "Жена" знаех, че искам да го гледам. Купих два билета и Никола по това време бе командировка в Кипър. Написах му, че съм взела билети за този филм и дори и да не иска да дойде аз отивам. Денят бе сряда, а той тогава ходи да играе футбол. Неговият отговор бе "Такъв тих ултиматум не си ми правила".

Та, след тази дълга увертюра/въведение искам да ви разкажа за филма или поне ще се опитам, защото този филм е за гледане, усещане, изживяване. Всеки се хваща за нещо, което е близко до неговите емоции.

Във филма са взели участие 200 жени от целия свят. Филмът е уникален, реален, до болка истински, емоционален, съкрушителен от болката на много жени, които са принудени да се омъжат за мъже, които не обичат, деца, които биват омъжени против волята им, вместо да играят на детската площадка, като едни нормални деца. Говори се открито за семейното насилие и то не само от съпруга. Насилие, което може да е не само физическо, но и психическо. Говори се за неравнопоставеността в работна среда. Говори се за това да имаш възможността и подкрепата на съпруга да завършиш висшето си образование във време, в което жените е трябвало да са домакини и друго от тях не се е искало или позволявало. Разказва се за изкривения и извратен поглед на част от света ни, в който живеем. Говори се открито за секса. За жена, която имала четири или пет деца, но не знае какво е това да изпита удоволствие. За млада жена, накарана насила от родителите си да се омъжи за по-възрастен от нея, за дете, което пита защо трябва да е омъжено, а не да играе. И още много, много, много болни теми, ТАБУ теми. За мен това е идеята на филма, целта на филма - да разбие тези табута, защото всеки един от нас ги знае, но какво прави всеки един от нас..

Говори се за силата на жената. Една жена, която може да бъде жена, майка, дъщеря, баба, леля.. домакиня, работничка, мечтателка...

През цялото време се възхищавах на силата, която са проявили всички тези жени, заставайки пред камерата да разголят душите си. Да споделят своите най-съкровени тайни, знаейки, че след това милиони хора ще ги гледат, но и че техни познати също ще гледат. Силата да превъзмогнат срама. Силата да се осмелят да нарекат нещата с истинските им имена. Силата да се осмелят да следват мечтите си - да учат. Представяте ли си - да се мечтае да се учи. Ние вече така естествено смятаме, че е наше естествено право да учим. Но често пропускаме момента как сме стигнали до възможността да учим.

Сила, сила, сила.. За мен жената е символ на силата. Изстрадана сила.

Филмът е смесица от емоции - смях, любов, тъга, гняв, прошка, омраза, срам, болка, много болка...

Радвах се, че виждам и мъже в залата, защото смятам, че само заедно, мъже и жени може да променим цялата болка, описана във филма.

А пък скоро ще има извънредна прожекция в Дом на киното, а именно на 3 март. Ако можете, отидете.

Най-малкото ще знаете, че закупувайки билет за този филм ще помогнете на международната организация за борба за правата на жените.