Язовир "Калин"

Отдавна ни се пътуваше. Тази карантина за нас нямаше кой знае какви лишения, освен че не можехме да пътуваме. Затова преди няколко дни решихме да отидем някъде, където няма хора, а пък ще сме в природата. Кольо предложи това място да е яз. Калин в Рила. Снимките изглеждаха красиви, местенцето приятно и вчера, рано-рано потеглихме. Бяхме си подготвили и храна, за да си направим и пикник на обяд.

Разстоянието оттук до гр. Рила е около 100 км. Пътувахме сравнително бързо, нямаше натоварване по магистралата. След като минахме града стигнахме до с. Пастра. Оттам по пътя вляво минахме покрай Вец-а и продължихме нагоре по баира. Изведнъж обаче субаруто започна да вдига температурата, което ни принуди да спираме по-често от предвиденото, за да се охлади.

В един момент и стигнахме до бариерата, която бе споменавана от всички хора, пътували преди нас. Това е пунктът охрана на язовира. Един много мил човек ни записа имената и номера на колата. Сподели, че преди нас има две коли, трябва да внимаваме къде спираме, винаги да оставяме място да може да се размине една кола и каза, че до горе са 8 км, но по завоите има още сняг. Било рано и реално времето е подходящо след 10-15 юни. Предупреди, че нагоре е студено. Ние си бяхме взели по-плътни дрехи, но пак се усъмних дали ще са достатъчни.

Потеглихме по завоите. Ама то красота, неописуема природа. Чисто, зелено, цветно. Горските птички пеят, чуруликат, говорят си една на друга. Дръвчетата - пъстри със своята зеленинка.

В един момент пътят стана точно толкова широк, колкото да мине една кола. След няколко завоя решихме да оставим колата встрани и потеглихме нагоре пеша. Минахме покрай едно кантонче, което все още нямаше обитател, но пък градината бе прекопана. Продължихме нагоре, видяхме реката, в далечината се показа снегът, стоящ на планината и нямаш намерение скоро да си ходи.

Появиха се минзухари. Дръвчетата постепенно започнаха да се заменят с борчета.

Въздухът захладняваше на талази. И пак бе такава тишина, спокойствие и мир. Вървяхме и си говорихме. По едно време стигнахме до едно голямо "езерце" по средата на пътя, като първоначално помислихме, че сме дотук, но успяхме да се покатерим отстрани и да продължим.

Точно там, по средата на пътя беше спряла една от двете коли, запушвайки пътя. Много несъобразително към останалите участници в движението.

Стигнахме и снега по пътя. В действителност снегът заемаше размера на пътя. Преминахме и него и  тъй като Алина вече беше уморена и гладна, а пък и ние също, решихме да видим какво има зад завоя и да се връщаме. Зад завоя пред нас се откри един водопад. Красив и много шумен :)

Алина искаше да хвърли стотинка за късмет, но нямахме, затова хвърля камъчета и си поигра малко. Снимахме се, поседяхме и поехме по пътя надолу. Слизането ни се случи много бързо. Решихме да направим нашия пикник до кантончето, тъй като там бе открита полянка и се откриваше гледка към планините. Взехме колата, докачихме се до горе, постлахме трапезата, нахранихме се, както гладни и уморени хора могат да се нахранят, поиграхме една настолна игра, която много си харесваме и потеглихме надолу, с идеята да отидем и до Рилския манастир. Щом влязохме в колата на Алинка й трябваха около 10 секунди да заспи. На бариерата си поговорихме малко с пазача. Пак споделям, че бе много отзивчив и разговорлив човек. Той отново сподели, че туристите започват да идват след 10 юни, а до тогава има още сняг нагоре, особено по северните части. Разказа ни, че веднъж качили се горе на язовира гледката е изключително красива и може да се върви по самото било на планината, като се виждат и Рилските езера. Самият той някога е охранявал горе, като дежурството му е било по седмица и след това е слизал към селцето. Видимо му липсваше комуникацията с хора и му бе приятно да разказва за себе си. Разделихме се с пожелание за нови срещи.

Слизайки до с. Пастра решихме, че няма да отидем до манастира, предполагайки, че ще е претъпкано и потеглихме по обратния път към дома.

Поразходихме се, бяхме на чист въздух, полюбувахме се на приказната ни природа и сега ще мислим за следващата ни дестинация, а резултатът от тази кратка екскурзия бе необходим ремонт на субару-то :)

16 май 2020г.