Цветна градина

Добре сте ми дошли

Да, това е Домошарие. Домът е там, където се чувстваш най-добре. Където усещаш уюта, топлината и мекотата. Домът, който те кани да си отпочинеш и да се сгушиш на топло. За всеки това място или човек е различно. Може да е апартамент, може да е събитие, планина, море. Може и да е човек. Моят дом е моят прекрасен съпруг. Където е той, там е и моят дом, защото за мен той е уютът, топлината и светлината. Може и да отидем на другия край на света и пак да се чувствам у дома.
А пък шареността е част от всеки дом. Многообразието е това, което ни разнообразява от сивите и мрачни дни, пъстротата ни дава положителни емоции и ни слага усмивки на лицата. Ето защо мечтая моята страничка да има от всичко, което прави щастлив един човек. И тъй като неизменно моите герои ще се въртят около едни и същи хора нека ви запозная и с тях.

Това е моят съпруг Никола
Той е компютърен специалист, но определено мога да споделя, че приказката „Децата на обущаря ходят боси“ важи в пълна сила за нас. :)
Обича планините, както и да пътешестваме, когато имаме възможност.

Това е Алина (голяма гордост ни е този снежен човек от последния валял сняг, февруари 2018г.)
Алина е нашият непресъхващ извор на щастие. Едно изключително щуро, лудо и много будно и умно (наш‘то е най-най :)) дете. Тепърва ще бъде главен герой в разказите ми, така че ще я опознавате.

Това е бате Мишо
Нейната (забележете женския род) история е много емоционална. Наш съсед си беше взел куче, но в някакъв момент той се премести и го остави на татко да му дава по някоя и друга филийка хляб. Така татко му даваше хляб, заедно с малката и те двамата я кръстиха бате Мишо, по името на съседа. Постепенно бате Мишо започна да спи пред дворната врата, чемшира на майка се превърна в легло и аз започнах да увещавам моя мъж да я обезпаразитим, кастрираме и да си я приберем. Така или иначе я храним и седи пред вратата. Докато една сутрин той не ми се обади, че са дошли от приют, приспали са я и са я отвели, защото била лаела едно съседче и била опасна. Много мъчно ми стана, обадих се на хората и те ми казаха, че я кастрират и я водят в приюта в Долни Богров. Решихме, че ще си я приберем и когато я заведоха в приюта, моят мъж отиде и я осинови. Тогава той ми сподели, че била изключително изплашена и в началото дори не го познала от страх, но след това се поуспокоила. Решихме, че и тя си има име и няма да й го сменяме. Та, това е нашата бате Мишо :)

Ето ме и мен

Една мечтателка, обичаща да се занимава с различни неща, но и имаща способността да се изгубва във всичко това. Много отдавна мечтаех за място, където да мога да споделям моите мисли, чувства и впечатления, и мисля, че този момент вече е дошъл. Тук, на тази страничка. Професионалните квалификации са прекалено много да ги изброявам, но сегашното ми амплоа е свързано със сферата на човешките ресурси и невероятно много харесвам работата си, а пък още повече колегите си. Понякога съм „мама“, понякога „Ани“, понякога „госпожа Иванова“, а друг път и „бебе“, но това многошарие е толкова приятно и мило, че нямам притеснения, че ще развия разчетворяване на личността :)
Очаквам вашите коментари, напътствия, препоръки и впечатления, за да може това поле за изява да се превърне в една цветна и пъстра градина, в която да ни е приятно на всички да се разхождаме.