Вторият ни ден започна от рано, защото трябваше да ни вземат изследвания, проби от ВСИЧКИ възможни дупки, имайте го предвид и на мен да сложат ваксина menigococcus. Кръвните изследвания бяха стандартните, но ми изследваха и ковид антителата. Следобедът имахме консултация с професора и той сподели, че ще е нужно да ми влеят желязо, тъй като хемоглобинът ми е нисък, както и че ще е нужно да ми направят две ваксини за ковид, тъй като антителата са ми изключително ниски, въпреки прекарани два ковида и две ваксини. Та, на следващия ден ми сложиха вливка на желязо за 30 минути. При първия път ноември петнадесетина минути преди края ми прилоша много, пригади ми се, вдигнах кръвно, главоболие и се оказа, че съм направила реакция. Веднага бе викнат дежурният лекар, който ме прегледа и ме остави в една стая за час под наблюдение. Казаха ми, че при първа вливка е нормално да има реакции. Сега, при втората вливка ситуацията бе по-добра - имах само леко гадене и сърцебиене. Лекарят ме прегледа и каза, че съм добре и мога да си ходя.

Направиха ми и PCR тест, за да бъдат сигурни, че нямам ковид, тъй като на следващия ден щяха да ми слагат едната спомената ваксина против ковид.

На третия ден отидох да ми сложат Evusheld ваксината, която е предназначена за хора със заболявания, хора с компрометирана имунна система, които не могат да образуват антитела и се слага само и единствено при лекарско предписание. Мислех, че ще е като останалите ваксини, но тук бяха две инжекции във всяка буза на дупето. Поискаха от мен да остана 30 минути под наблюдение да видят дали ще получа някакви алергични реакции. Никола също бе с мен, тъй като се свързаха с него да дойде за допълнителни кръвни изследвания.

След изтичането на времето аз нямах оплаквания и си тръгнахме. Имах предположение, че на следващия ден ще имам някакви оплаквания, както бе с предходните ваксини, но до момента (пет дни по-късно) нямам никакви оплаквания.
Днес бе време за първата вливка Retuximab, чиято идея е да намали антителата ми към Никола. И двамата имахме назначени и кръвни изследвания, така че цялото семейство се качи на колелетата (за това ще споделя в друга публикация) и потеглихме към болницата. Нашата нагласа бе за работа около 30-40 минути най-много, но вече като бяхме там в 08:00ч. се оказа, че аз ще си тръгна около 14:00-16:00ч., след като ми изтекат всички вливки. Това го разбрахме вече, когато аз бях вкарана в отделението и закачена за първите системи. Сестрата ми обясняваше какви обезболяващи и противовъзпалителни ми слага, за да подготвят тялото за самата терапия. Доста ми се приспа и тя обясни, че е от едната система, която е противоалергична. Към 10:30ч. ми сложиха ретуксимаба и ми казаха, че ще увеличават струята на системата на всеки час, ако нямам оплаквания. Столът, на който бях седнала бе от типа на стола на Джоиу от "Приятели". Представяте ли си какъв кеф! Подремвах неколкократно и се пробуждах, като ми увеличаваха струята. Имах притеснението, че ще си остана гладна този ден, дори Никола бе в готовност да си пусне отпуск за деня и да дойде да ми донесе нещо за хапване, но към 12:30 ми донесоха храна, която беше феноменално вкусно за болница. Менюто ми бе омлет от домашни яйца!, полента, триъгълниче камембер, хлебче, а за десерт - голямо парче пъпеш и компот от плодове. Разбира се, веднага пресметнах колко много белтъчини са това и ми прилоша, НО си казах, че щом от болницата ми дават значи ще ям. И си хапнах да ви кажа, беше ми много сладко, толкова сладко, че не можах да си изям яденето, но важното е, че ядох храни, от които бягам като дявол от тамян четири години и половина. :) И за пореден път се впечатлих от прекрасното отношение и предвидливост у тези французи. А се впечатлявам, защото не съм срещала подобно отношение у дома. Иначе предполагам е стандарт на поведение и работа.

Продължиха на всеки час да ми увеличават дозата, имах един съсед - дядо по стол и на него в един момент му донесоха и одеало, след като той си поиска, така че за следващия път ще знам, че като ми стане студено има възможност да получа и одеало :)

Цялата вливка започна в 08:00 и приключи в 15:30, бавно и спокойно, без никакви притеснения от ничия страна. Когато дойде вашият момент се надявам тази практична информация да ви е полезна. На разположение съм, ако ви изникнат други въпроси.

Допълвам нещо, което пропуснах в предходната статия. Това се отнася за тези, които не знаят език и биха имали нужда от преводачи на място. Запознах се с двама българи, които знам, че превеждат на нашенци, помагат с документация и са с тях през цялото време тук, за да им помагат в комуникацията. Ако някой проявява интерес това, което аз мога да направя е да дам техните координати, а те вече биха могли да ви обяснят това, което ви интересува.

Успех на всички :)