Войната по пътищата или войната с морала ни..

Навсякъде ни обсипват новини и информация за броя загинали по пътищата, за броя блъснати на пешеходна пътека, за блъснатите от пияни шофьори, за пияните и дрогирани катастрофирали и мога да продължа до безкрай..
Поредната статистика, която ще излезе ще са едни числа, по които ще си кажем „Олеее, това са много хора“ и след това ще се подмете под килима.
Винаги съм била и на мнението, че не би трябвало да ми е жал за хората, които сами си причиняват това страдание, болка, след като са си позволили да седнат пияни/ дрогирани зад волана. По-скоро съм се притеснявала и мислела за тези, които поради лош късмет, стечение на обстоятелствата ще се окажат на неправилното място в неподходящия момент и ще бъдат част от цялата трагедия. Или за близките на този малоумник, които ще страдат, заради неговите прегрешения.
Така косвено преди няколко години моите родители и баба щяха да си отидат от този свят, защото някой беше решил след нощта смяна да тръгне от Атина за Видин, като на пътя заспива и предизвиква челен удар. За съжаление, спътницата на този човек не оцеля, а моите близки имат психически и физически травми и осакатявания доживот, както и чувство за вина, че те са оцелели, а другата жена не е, макар да нямат вина.. Няма да говоря за физическите трудности, през които минахме цялото ми семейство мина, за ужаса, през който минахме.. Това е друга тема.
Така сега, наш познат се оказва, че е блъснал дете след употребата на алкохол. Детето е починало, а той е задържан за по-малко от 24 часа в полицията и е пуснат.. ПУСНАТ, защото нямало опасност да се укрие. Искрено съчувствам за неговите близки, защото ги познавам и знам, че са добри хора, НО не мога да съчувствам на човек, който си е позволил да бъде самоуверен и да се качи зад волана пиян, пък без значение колко е добър и сърцат в останалото време. Осъзнавам дори, че го съдя, защото няма право да го прави.
Като чух тази новина първата ми мисъл бе „Дано да му тежи до края на живота му, че е причинил смъртта на едно дете“. И с болка осъзнавам, че той може да се измъкне от каквото и да е правосъдие, защото детето е циганче и не заслужава нищо.., защото той е на високопоставена длъжност, защото е пуснат от полицията, защото защото.. просто живеем в България.. България, която не е с равен знак с правосъдието и справедливостта. България, която е равна на корупция. България, която е КОРУПЦИЯ. България, която няма никакъв работещ апарат, който да е независим и да не го интересува кой какви връзки има. И ако имаше такъв работещ апарат, то нямаше да имаме министър председател мафиот и още 200 и кусур мафиоти.. Всички щяха да са по затворите с ефективни присъди.
Но, както майка ми казва „Рибата мирише от главата, но се чисти от опашката“.
Та, мили ми опашки, кога ще си изчистим рибата и ще отрежем вмирисаната глава..