Урок по любов към ближния

Ще споделя една много поучителна история за мен, един урок, на който бях свидетел от моята дъщеря Алина.

Преди два месеца Алинка имаше огромно желание да й купим един професионален куфар с различни материали за рисуване, но с обяснения мисля, че успя да разбере, че за да прави нещо, което й харесва не е нужно да има някакви скъпи материали, а само желание и нужното, което има у дома, в нейния случай, разбира се.
Та, без някой да я кара си седна и започна да си рисува. Направи интерпретация на две мои рисунки, в комбинация с нейното въображение, като сътвори своя собствена. Тя реши, че първата й картина ще е лично за мен, а другата, която нарисува ми я даде с молба да я публикувам в инстаграм и моите приятели да си поръчат, ако решат. Цената на картина бе 1 лев.

Близките бяха от първите, които се включиха, последваха приятелите и Алинка бе много, много щастлива, че има поръчки. Започна да изпълнява поръчките, но заради някои наши пътувания и боледувания има картини, които все още не сме предали.

В крайна сметка тя реши да продължи да събира пари за този куфар, въпреки моето вътрешно нежелание, но в крайна сметка реших, че това са нейни пари, спечелени от нейния труд, така че тя е тази, която ще реши какво да прави с тях.

И развръзката дойде миналата седмица, когато аз вече си бях у дома след известно отсъствие. Тя дойде една вечер при мен и баща й и ни предложи да си направим подаръци. Да теглим томбола между нас тримата и всеки да подарява на някой от нас. Теглихме три пъти, докато ни се получи. Предложих да направим подаръците с подръчни материали, но Алина настоя, че има пари и иска да купи подаръка. Сподели, че отдавна не иска куфара. Опитах се малко да я разубедя, за да си купи нещо за себе си, когато реши, но в крайна сметка спрях, защото тя имаше желание да направи нещо за друг. Определихме бюджет. Имахме срок до предстоящата неделя, а тя още миналата седмица бе разгледала брошурата на #lidlbulgaria и ме помоли да я заведа до магазина, за да купи подаръка. Аз казах какви са размерите за дрехи на мен и на татко й, за да не бъда с нея и да оставя впечатлението, че не знам на кого подарява, а тя ми довери, че подарява на баща си. Тя му бе харесала една блуза с дълъг ръкав. Каза ми, че той има много блузи, но тъй като все още е хладно една блуза с дълъг ръкав ще му дойде добре. Избра и цвета. Аз я платих, тъй като бе забравила парите си у дома, после ми ги върна, като се прибрахме.
У дома ме попита дали може да вземе хартия за подвързване, качи се в стаята си и направи това, което виждате.
Снощи и тримата вече имахме подаръци, разменихме си ги и всички бяхме много щастливи. Щастливи от вниманието, което всеки един от нас бе отделил да направи другия радостен и щастлив.

Аз получих очила за плуване, защото моите лекари много тачат плуването и казват, че е изключително здравословно, та тепърва трябва да се уча да плувам, а не колкото да не се удавя.

Алинка получи една дълго мечтана пола, с която днес е на училище, а сутринта сладко се въртеше пред огледалото.

Аз съм щастлива, че тя е избрала мен за нейна майка и съм благодарна на всички възможни висши сили на възможността да виждам как може да ме удивлява, учи, да й се възхищавам и радвам всеки ден. Надявам се да мога чрез пример да й покажа, че е важно и ценно да обича и себе си, както и останалите.

22.03.2023г.