Когато правехме планове за лятната ни почивка бяхме решили да отделим един ден и да отскочим до Тасос. Вчера времето бе приятно, но водата още студена от бурята предния ден, така че решихме това да е денят.
Разстоянието между Миродато и Керамоти по плажна ивица не е много, но тъй като оттам път няма трябваше да се върнем до магистралата и оттам отново да се спуснем към морето. Като километри бе към 55-60км. Имахме ферибот в 10:15 и решихме да хванем него. Оправихме се сутринта и потеглихме. С Алинка отидохме да купим билети, докато Кольо намери къде да паркира. По уличките около ферибота е забранено паркирането. Бяхме решили, че няма да взимаме колата с нас на острова, а ще се поразходим.
Един билет за възрастен на посока е 4 евро, а деца до 6 години пътуват безплатно. Взехме два билета и зачакахме Кольо да дойде при нас, за да се качим на ферибота.
Алина имаше голямото желание да се качим на пиратски кораб, но, за съжаление, не успяхме да намерим подходящ такъв :)
Намерихме си места най-отпред на най-високата палуба. Имахме притеснение, че може да духа студен вятър, но беше много приятно.
_20190716_140045
_20190716_140016

Фериботът тръгна точно в 10:15. Моментът, в който тръгна полетяха чайки и гларуси, които очакваха да им бъде подадена някаква храна. Забелязваха се високо вдигнати ръце най-вече на деца, но гларусите не идваха към палубите на кораба, а трябваше да се отиде до самия край, където да се протегне ръка и тогава много нежно идваше птицата и си взимаше това, което й е отредено за ядене. Алина и Кольо щракаха доста с фотоапарата, за да ги снимат.
_20190716_135930
_20190716_135952

Мен също ме запалиха да храня птиците и както споделих по-горе самата птица, чайка или гларус, първо те набелязва, преценява дали да ти се довери, снижава се съвсем леко и внимателно, използвайки течението, което й предоставя кораба, отваря си клюна и изключително нежно без да те докосва и без да дърпа взима храната, в моя случай бе бисквита, а чувството, което изпитах е неописуемо. Стряскащо, защото осъзнавам, че съм нахранила диво животно и същевременно много приятно и изпълнено с радост. Емоцията е голяма.
DSC_0554

Преместихме се на задната палуба, където в далечината видяхме и перките на два делфина. Алина също успя да ги види и много се зарадва. Дори тя каза, че това е Ум, белият делфин.

DSC_0557
На отиване не засякох колко пътувахме, но на връщане пътувахме точно 45 минути, така че предполагам, че това е времето за път. Пристигнахме на острова и не бързахме да слизаме, за да не се блъскаме в хората и излизащите коли. Отново бе пълно с българска реч и български коли - СМ и РВ.
Тръгнахме да вървим към центъра, като бяхме решили да останем в Лименас, столицата на Тасос. Минахме покрай статуя на два бели делфина и Алина помоли да бъде снимана с нейния приятел Ум.
DSC_0617
Продължихме по туристическата уличка с всякакви китайски стоки за продан. Намерихме пощенски картички и марки, надписахме си ги и да се надяваме, че ще стигнат в София до нас. :)
DSC_0623
Още със слизането ни от кораба видяхме, че се задава един много черен облак от планината и предполагахме, че в някакъв момент ще ни завали хубав и проливен дъжд. Ето защо бяхме започнали да се оглеждаме за заведение, където да обядваме и да бъдем на сухо, докато се извали. Първоначално мислехме да влезем навътре на острова, предполагайки че ще има заведения и там, но бързо се отказахме, защото след търговската улица започват жиличните сгради/ къщи и туризмът остава на кея. Ето защо се върнахме, минавайки покрай една църква, където Алинка снима и едно малко котенце със звънче на вратлето,
DSC_0634
DSC_0635
както и покрай Древната Агора - останки от древни светилища. Уви, тези камъни не провокираха никакво чувство у мен.
Така отново излязохме на улицата, успоредна на кея и закрачихме по нея. Алина вече бе уморена и започна да хленчи малко по малко. Намерихме едно много приятно ресторантче, встрани от шумотевицата - Александра. Оказа се, че това е същото заведение, което Никола, заедно с майка си и сестра си преди няколко години са хапвали грис халва.
Дамата, която ни обслужваше бе самата собственичка Александра и бе изключително любезна. Звучеше изключително приятна и мелодична гръцка музика, която още повече предразполагаше за комфорта.
_20190716_140141

Поръчахме си гръцка салата, пълнени чушки и домати с ориз, клефтико - задушени зеленчуци с месо (свинско, агнешко или говеждо, като ние взехме говеждо) и подправки и картофи на фурна. Александра ни препоръча и мусаката, но след като ние й казахме, че сме българи тя отговори, че няма нужда да я поръчваме, защото си я имаме :)

Салатата ни пристигна с препечено хлебче, поръсено със зехтин и чубрица или както аз я помня от моето детство и й казвах "циганска баница".
DSC_0198

Последваха пълнените и печени зеленчуци - домати, чушки и картофи, както и клефтикото. Усетихме се, че отново сме поръчали повече и попитахме Александра дали картофите на фурна са сложени да се правят. Тя сподели, че е забравила и сега ще даде заявката, а пък ние я спряхме и обяснихме, че храната ни е достатъчна. Така че понякога е хубаво поръчката да ти бъде забравена :)
IMG-2e58e679eed966e2dd0ea0d084df6217-V
IMG-1a9786e85b3895b0495e4703891f2c31-V

Започна се едно хубаво хапване, вкусно при това :)
Докато се хранехме заваля и тъй като имаше маси без чадъри започна едно сновене да се приберат покривките и приборите. Поваля около пет минути лек дъждец и отново пекна слънце. Тогава с Александра се заговорихме и тя каза, че мъжът й е глупак, като всички мъже. Тя му била казала, че ще повалне няколко минути и да не прибират нищо, а той се паникьосал, че ще има буря и й казал да прибира всичко. :)
Докато обядвахме мина на няколко пъти покрай нас един пикап, натоварен със зеленчуци. Това, което ми направи впечатление бе, че отзад си държи везната и пликчетата и циркулира навсякъде. Спря за малко до ресторанта, разбраха се нещо с Александра и потегли.
DSC_0199

Междувременно попитахме Александра дали предлагат все още грис халва, тъй като в менюто я няма. Тя обясни, че има и че по принцип туристите не поръчват, но е забелязала, че ние, българите, много ядем грис халва.
Затова, след като се наобядвахме поръчахме и грис халвата.
DSC_0200

Да си призная беше вкусна, но не чак толкова, колкото майка или свекърва ми я правят. Може би за човек, който никога не е опитвал вкусен грис ще му се услади, но за мен, като ценител на гриса.. И по-вкусни съм хапвала :)
За цялото това пиршество, заедно с бакшиша платихме 30 евро.

Взехме си довиждане и си пожелахме до нови срещи. На тръгване снимах цялото заведение, защото е красиво, поддържано, с вкусна храна и най-вече със сърдечна и дружелюбна собственичка, която обслужва клиентите, а не седи на шефската маса и да надзирава сервитьорките. Някакси това ми направи впечатление :)
А пък ние се сетихме да се снимаме преди да си тръгнем.
DSC_0202
DSC_0203

Продължихме нашата разходка и се озовахме на плажната ивица и на старото пристанище. Тук бе гъмжило от заведения, като пред всяко заведение имаше чадъри и шезлонги. В самия край на плажната ивица имаше свободно местенце, където решихме, че ще поседнем малко и ще се попечем. Бях взела с нас банските и една кърпа, ако все пак времето позволи да седнем на плажа. Алина беше много щастлива от този факт. Веднага се облече и цамбурна във водата. Аз също се преоблякох и като доближих водата замръзнах, защото за мен бе студена. Тя, обаче, безстрашна поигра малко и едвам я изкарах на плажа, за да се попече малко. В момента, в който изсъхваше искаше отново да седне във водата. А тя пък една вода - кристална, красива и примамваща. Гледахме рибки, малки рачета.. Всичко, което едно дете би желало да види.
Имаше и сърдити моменти, когато я командировахме на хавлията.

Бяхме решили в 17:00 да си хванем ферибота на обратно, така че към 16:00 започнахме да се оправяме.
Алина се изживяваше, като фотограф и ни казваше къде да застанем, за да ни снима. Но пък ние папарачески я снимахме, докато ни снимаше :)
IMG-2b8b10058e9210cc8d7e252776f6eac2-V
А ето и нейната творба
DSC_0664
И по пътя DSC_0677
От няколко дни й бяхме обещали сладолед, но времето все не предразполагаше да купим. Затова сега Никола ни заведе в една сладоледаджийница, където Алина се почувства, като в рая.
Избра си няколко сладоледа в купичка, Никола също, а аз си взех лимоново сорбе и сметаново брауни във фунийка. Това ни струва 6 евро. Сладоледите бяха наистина вкусни.
DSC_0682
IMG-ffffb672eae4e706175df8c92b046823-V

Насочихме се към пристанището, взехме си билети, качихме се на ферибота и за наш късмет нямаше много хора. Предполагахме, че голямата част от хора ще се приберат по-късно вечерта. Оттам започна нашето сновене от място на място. Цялата палуба бе почти за нас. С Алинка на няколко пъти дадохме бисквити на чайките, като в един от случайте Никола успя да хване точната секунда, в която чайката взима от ръката ми. А тук след това гушнах Алина с надеждата да вземат и от нейната ръчичка.
DSC_0714
Победоносно слизам, доволна, че съм нахранила още една "гладна" птица.
DSC_0717

По едно време погледнахме нагоре и видяхме как няколко гларуса са накацали и спокойно се возят, любувайки се на гледката, разкриваща се пред тях :)

DSC_0731
И за завършек на нашето хубаво морско и островно пътешествие се снимах с най-големия герой, който издържа целия ден без да спи. :)
DSC_0788

Качихме се в колата и Алина пожела да хапне бисквита. За първи път от години я виждах как заспива, докато дъвче. Взех й бисквитата и в секундата, в която положи глава върху облегалката заспа, докато пристигнем в нашето селце.
Направихме си хубаво барбекю, хапнахме си го с голямо удоволствие и си легнахме, доволни от всичките прекрасни емоции от изминалия ден.