8 март - ден на уважението

Днес е 8ми март.
За едни е ден на Жената, за други е ден на Майката, а за трети е поредният ден, в който трябват да купят цветя на майките си, жените си, приятелките или учителките си.
Днес аз се намирам в Мароко, по-точно цяла седмица съм в Мароко и днес съм в Маракеш.
За изминалото време тук се нагледах на мароканската жена в различните й роли. Във Фес видях уверената, интелигентна и свободомислеща жена в лицето на две девойки от нашия рияд - Ханаан и Нур. И двете бяха с хиджаб, но примерно, Нур е свалила хиджаба за сватбата си. В ежедневието си пак го носи. Независимо, че имаха забрадка на главата си тези две жени бяха свободни в мислите си.
В Казабланка видях две други лица на жената. Едната, свободно разхождаща се, непокрита с нищо. Това беше масовата жена в Казабланка. И другата, в близост до Стария град и джамията Хасан Втори, облечена с бурка или хиджаб.
В Маракеш масово жените са с хиджаби, други с никаби, но не защото са "набожни" или им е казано да носят, а за да не им се виждат лицата, когато мамят или удрят туристите.
Днес честваме денят на женската свобода и равноправие. Поне така е започнал този празник.
Днес е петък и както всеки петък има петъчна молитва. На площада Джама'а Ел-Фрна бяха опънали пътеки, за да се съберат молещите се. Една жена беше седнала в близост до тях. Един местен й крещеше и по жестовете му си личеше как иска да я набие и нарита, но приближаващите полицаи го възспираха. Предполагам, че жената също е искала да се моли, но принципно мъже и жени трябва да се молят отделно. Жените зад мъжете.. Бяхме далеч, за да чуя какво точно се разправяха, но невербалното поведение на мъжа към жената ме ужаси и изплаши.
После в парка видях едно младо момиче, изцяло покрито отново. Исках да я снимам.
След това се сетих за мой познат, чиято сестра се женеше за арабин. Познатият ми бе споделил, че неговото семейство е говорило с младоженеца да не покрива сестра му след сватбата без значение дали хиджаб или никаб и имали обещанието му, но никой от тях не знаеше дали след сватбата той няма да я накара да се покрие. И тогава нейното рождено семейство нищо нямаше да може да направи. За щастие, младоженецът спази обещанието си.
Разказвах днес за мюсюлманските традиции на Никола и неговият ум не побираше мисълта как може все още на места да има толкова назадничаво мислене - да поставяш жената под мъжа.
Но това мислене не е характерно само за ислямските общества. Дори между нас в България съществува. Жената трябва да пита мъжа дали може да направи нещо. Има жени, на които им бива забранявано да излизат с приятелки, защото са "разхайтени" или пък не им се дава да работят или нещо друго.
Никола ме попита как ли според мен една забулена жена би се почувствала, ако може да излезе без забрадката на площада.
Замислих се за себе си преди два дни, когато бе топло и се съблякох по блуза, която е с високи ръкави и се вижда част от рамото ми. Аз се чувствах неудобно, сякаш съм гола и съм нарушила хиляди закони. Покрих се с шал, за да ми е по-спокойно..
Обичам арабската култура, израстнала съм в арабския свят. Винаги ще тая любов към музиката, литературата, храната на арабския свят в различните й нюанси, но..
Толкова предразсъдъци, толкова забрани, ограничения и лишения.. И за какво?! За да може някой да се смята за праведен? Или да се чувства по-голям, по-силен, по-властен?
Мъчно ми е, че в човешкото ни общество има дълбоки ями и дупки. Напредваме технологично, но изоставаме нравствено. Бележим огромни успехи в медицината, а изгубваме човещината и уважението.
Помня историята, за която учех - за Иран преди 1979г., за снимките на студентки в Ирак, които съм гледала, за една Турция по времето на Ататюрк..и се чудя толкова ли са важни парите, властта и политиката.. Всъщност знам отговора, но ми е тъжно.
И все пак вярвам, че макар след повече от 100 години борба жените няма да се откажат да се борят не за това да бъдат мъже в ролята на жени, а в това да бъдат ценени, уважавани, обичани, закриляни и обгрижвани с любов и внимание. Това, което всяка жена заслужава.
А аз, аз съм щастлива, защото до себе си имам човек, който е до мен и е моя подкрепа и опора в добро и зло.