Казвате си какво чудо пък може да е това - хем гняв, хем безсилие?!

Както повечето млади дами и аз също мечтаех за мечтания принц, после за прелестната сватба и така дойде и времето да мечтая за дете. Започнахме да се трудим, след няколко месеца видях заветните две чертички и моят рай продължи. Продължи, но до четвъртия месец, когато лежах за задържане. След това се установи, че бебето е със сърдечни малформации, лекарите съветваха прекратяване на бременността, после амниоцентеза и какво ли още не. После аз пък започнах с лекарствата за високо кръвно и никой не успя да установи какво се случва с мен. В крайна сметка, родих в 32 г.с. с прееклампсия. Детето в кувиоз, а аз в реанимация, но това е друга история.
Аз запазих моето високо кръвно. Две години след раждането се лутах от лекар на лекар, резултатът беше временен и после пак удрях 160 горна граница. Толкова често я удрях, че преди година и половина, когато намерих точния кардиолог и кръвното ми стана 120/80 на мен ми беше лошо.. Да не повярва човек.
Междувременно започнахме подготовка за втора бременност и минах през какви ли не лекари, изследвания, ехографи и т.н.И никой от тях не се сети, че трябва да отида на нефролог.. Да, никой.. и така стигнах до бъбречна недостатъчност, която ми дойде като подарък за 2018г. Резултатът - 1/3 от бъбреците са изсъхнали и не вършат част от функциите си. Сега нищо не може да се направи, освен да спазвам режим и да се надявам, че хемодиализата и трансплантацията ще бъдат отложени максимално във времето. За един месец обиколих най-големите нефролози в България и всеки пита „Ама как никой не Ви е пратил на нефролог с тази прееклампсия?!“. Ами, ето така, никой не ме прати. Никой не каза „Момиче, отиди да си видиш бъбреците, че с това високо кръвно..“.
Ето така, мили мои, аз се лутам между гнева и безсилието. Напълно реално състояние на духа. Но отказвам да приема истината и продължавам напред.
Реших да напиша този текст с малката надежда да помогна на някого, да го подсетя, ако е имал подобни здравословни трудности, а и на всички останали, че бъбрекът е най-подлият орган в човешкото тяло. За него не се разбира, освен когато стане късно, другото е случайност. Редовно се изследвайте, действайте и не губете вяра, защото тя ни крепи. А пък гневът, изживейте го, но действайте бързо, защото ще ви трябват сила и енергия, за да се борите да живеете.

Благодарности на Мария Пеева, по-известна като Мама Нинджа, че публикува този текст в момент, в който се нуждаех от това да излея душата си.