ЖИВот на интернет или как животът ни тотално спря

Ставам с интернет и лягам с него. Сутрин започват онлайн часовете ми. Те приключват към обяд. После се започва онлайн подготовката за следващия ден. Идва време да се проверят домашните работи на децата, та хайде пак на компютъра.

Междувременно домашното дете е опищяло света, че му се гледат драконите (Как да си дресираш дракон). За протокола детските филмчета от две на ден ги намалихме на едно, а миналата седмица ги спряхме, заради интернета - да го пестим, че ги гледаме на Нетфликс.

Намалихме и вечерната ни съпружеска филмова наслада да се опънем на дивана и да гледаме филм по Нетфликс.. пак да спестим някой мегабайт за служебните задължения.

Миналата седмица, когато започна всичко бяхме спряли на макс кранчето на интернета, защото Виваком ни казаха, че за нашия план (максималното, което те може да ни предложат, а пусто друг доставчик за нас тук няма) не могат трети път да ни предложат да си закупим мегабайти. Дискриминация! (Учениците ми много обичат тази дума, не знам дали знаят значението й, ама нали е модерно такива хубави думички да се използват.. имат мелодия.. това е друга тема).

Та, след като видяхме, че вивакомци не им пука за нас и нашия живот на интернет включихме мобилните данни и hot spot опцията или казано с други думи зареждахме интернет на лаптопите през телефоните. Култовият момент бе, когато видях мъжО да слага телефона си на прозореца, за да хваща по-добър интернет, че той е заточен в трапезарията, а там има изливан мноого бетон, като строяхме къщата и покритието бяга от време на време.

Та, драги, не е лесен този живот на интернет. Гледаш му всеки мегабайт и си правиш сметката дали ще ти стигне до края на месеца. Нещо, като с парите, ама в друг живот. Но нали е хубаво да извличаме положителното от всяка ситуация. Ето, парите ни стоят в банковите сметки без да има къде да ги похарчим и се чудя дали ще се появи някой и друг мегабайт на черно да го купим.. :)

А сутринта облякох дънки и моят мъж ме попита дали ще излизам някъде, че съм се облякла официално. А и боклукът той вече го изхвърлил, не е нужно да обличам дънки.

Та, да, радваме се на малките неща от живота. Спирам, че трябва да пестя мегабайтите.

Бъдете здрави!