Цветница

Цветница е.
Тази година решихме да дойдем в Смолян за празника, тъй като имаме именици и тук. Още повече, че Никола има рожден ден утре и се отдаваше хубава възможност да съчетаем няколко празника и да поседим повечко по тукашния край.
Планът ни за сутринта бе да станем рано, да се оправим и да отидем на църква. Алина, за съжаление, е болна и се чувстваше отпаднала, затова плановете ни претърпяха промени.
Тя си остана у дома с баба си, а ние с татко й и леля й отидохме до Божия храм.
И тук е мястото да споделя, че в Смолян все още се усеща духа на празника или поне аз така го почувствах. Не просто да отидеш в църквата, да запалиш свещ, да си вземеш върбови клонки и да се прибереш, както щеше да е в София. Тук хората бяха облечени официално, празнично. Поздравяваха се и си честитяха празника. Спираха се по пътя, заприказваха се и се поздравяваха.
Църквата, в която отидохме бе пълна и се изчаквахме, за да влезем. Никола срещна своята детска учителка и тя го помнеше. Поговорихме си малко с нея. Толкова жизнен и усмихнат човек. Бе ми изключително приятно да се запозная с нея. След това Кольо сподели, че тя много му се е карала :)
Влязохме в храма, службата тъкмо бе приключила. Извиваха се три опашки за получаване на здравец и клонки. Взехме си клонки, взехме хлебче, запалихме свещичка за здраве и излязохме, за да направим място на другите вярващи да влязат в храма.
Отдавна не бях усещала толкова задушевно, истинско и празнично отношение към наш църковен празник. Или наш български празник. И този паралел между църквата и българщината ме връща към една книга за една стопанка на един козел, но това е друга история :)
След това споделих на Никола, че с удоволствие бих живяла в малък град, където всички се познават, където всичко е спокойно и където не бихме загубили дълговековната ни нишка..
Щастлива съм, че съм тук.
Междувременно майка ми е успяла да отиде до храма "Св. Александър Невски" да вземе от раздаваните дръвчета за засаждане. Сега имаме задача да мислим къде ще ги садим, като се приберем. :)
Ако искате и вие да засадите дръвчета и да помогнете на пчеличките, то сега е времето да отидете пред Храма в София.

Днес в моето семейство имаме много празнуващи - моята баба, моята снаха, моята братовчедка, моята приятелка от детинство и братовчедката на Никола и неговата баба.
Пожелавам на всички празнуващи да бъдат здрави, щастливи, да носят своя вълшебен аромат, с който да радват околните и да имат безброй поводи да се усмихват.
Честит да е хубавият празник :)