Световният ден на Донорството
Днес е 16 октомври, Световен ден на донорството.
Днес е двадесетият ден, в който брат ми не е сред нас. Двадесет дни, в които все още мозъкът ми не иска да възприеме, че това е факт. Преди няколко дни тръгнах да го набирам по инерция...
Говорим непрекъснато в публичното пространство да има осведоменост в нашето общество за донорството и че донорството спасява животи. Говорим за това да бъдем информирани, като общество, да знаем, че ако в нашето семейство се случи непоправимото, но има възможност да се дари живот на други хора да го направим.
Знаете ли, че масово българите СА осведомени. Масово хората знаят, че могат и ИСКАТ да дарят част от близките им, за да продължават да живеят в други хора.
Знаете ли, че болниците, представлявани от лекарите НЕ желаят да се занимават с това. (Винаги има изключения , но те са прекалено малко към момента. )
Не желаят да не спят 48 часа, примерно, и да вземат пари, които могат да вземат, като направят две анестизии в частната клиника в един ден. Не желаят да поемат потенциална донорска ситуация, защото имат друга работа.
Та, идеята ми е, че е крайно време да се спре с ширенето на идеята, че хората са тези, които не даряват...
Знаете ли болница "Пирогов" колко донорски ситуации е осъществила в последните години? И откакто се направиха разни промени изведнъж тази година имаме една немалка цифра, в сравнение с предходните години.
Доказателство, че когато има желание и воля нещата се случват. ВОЛЯ!
Знаете ли колко диспансера за бъбречно - трансплантирани имаме в България? Знаете ли, че този във Варна също е подопечен на този в болница "Александровска".
Знаете ли, че огромна част от бъбречно-трансплантираните от цяла България пътуват цяла нощ преди деня на прегледа им, без значение дали идват от Русе, Кърджали, Видин, Смолян, Рудозем и т.н.
Знаете ли, че в момента ОТНОВО няма ЖИВОТОПОДДЪРЖАЩИ ЛЕКАРСТВА, без които рискуваме да отхвърлим дарените ни органи. Моето лекарство е МИФОРТИК, а на моите приятели СЕЛСЕПТ. Знам за още няколко имуносупресивни лекарства, които ги няма. Разбира се, инсулин също няма и кой знае още колко така необходими лекарства ги няма. Лекарства, които поддържат живота ни.
Знаете ли, че на българо-гръцката граница има аптека, която снабдява закъсалите българи с всякакви лекарства, които не се намират в България или пък че дори в Турция в аптеките говорят на български по малко.
Знаете ли, че част от толкова необходимите ни лекарства вече не се поемат изцяло от касата. Има лекарство, така необходимият на брат ми ВАЛГАНЦИКЛОВИР, който го имахме, но не му го даваха... Та, това лекарство вече се доплаща в аптеката с над 350 лева.
Знаете ли, че положението в България за трансплантираните е ТРАГИЧНО.
Знаете ли, че първата година от трансплантацията за пациента има отделен бюджет с огромна сума, но аз получавах малък брой изследвания, защото всичко ми бе наред, а отделно си доплащах за всички изследвания, за да мога да следя адекватно състоянието си. Или пък, че за брат ми купувахме почти всичко, защото просто казваха, че нямат и не се и съмнявам в думите им. Въпросът е къде отиват тези пари...
Знаете ли, че голяма част от пациентите в диспансера споделяме мисли колко не сме съгласни с терапиите ни, защото вече всеки един от нас е "парче лекар", заради собственото ни състояние и знаем много в тази сфера. И знаем, че не е ОК да приемаш високи дози имуносупресия, защото и тя убива, убива органа.
И знаете ли защо пациентите не се вдигат на протест... Защото протоколите ни за лекарствата зависят от мястото, към което лично аз имам огромни бунтове...
И колко още много неща знам и как прагът ми на търпение се изчерпи и вече смятам да казвам истината такава, каквато я виждам. Такава, каквато я изживявам през моя опит.
Та, днес по света хората празнуват Световния ден на донорството.
Вероятно и по новините ще го отбележат. Прекрасен е денят действително. От сърце се надявам да има повече трансплантации от жив донор, за да се дава шанс за живот на други хора.
За да споделя и нещо хубаво - дори и трансплантиран човек може впоследствие да дари живот, ако здравословното му състояние позволява, когато дойде този момент. Изрично питах преди няколко дни и отговорът бе положителен. Не в България, разбира се и за съжаление.
Дори има и такива случаи, разказаха ми ги. Важно е да се отбелязват тези дни, важно е да се говори ИСТИНАТА с факти и е важно българските институции, лекари, ДЪРЖАВА да имат воля брат ми да е последният човек, който им се е доверил с надежда да остарее със семейството си и да трупат щастливи спомени, а е бил брутално излъган и е погубен един млад човешки живот...
Да...