Страничните ефекти на втория живот
До момента споделях основно хубавите моменти, които ми се случват след трансплантацията, защото съм щастлива да имам възможността да ги изживявам, да се радвам на всяка моя минута без да е нужно да се уморявам от най-дребните наглед ежедневни неща от живота, като да се кача от първия до втория етаж в моя дом, както и ред други.
Но тъй като животът след трансплантация има и две страни си мисля, че е хубаво също да се споделя и това.
Имуносупресията, като медикаменти, която всеки един от нас приема си има и своите странични ефекти, като при всеки те са различни. При някои са в по-леки форми, при други - по-тежки. При някои не се появяват доста време, при други - обратно и така.. Няма еднозначен отговор за всичко.
При мен още след изписването ми от болницата имах много, много силен тремор на ръцете. Беше убийствено за мен, за усещанията ми. Тогава трябваше да пришия една малка част от колана ми, с който пазех самата операция и беше мъчение, тормоз и мъка да направя 5 бода с иглата. Постепенно това треперене намаля, защото ми намалиха и дозата лекарства. Все още имам усещането, че треперенето на лявата ръка ми е по-силно, но аз съм левичарка. Вечерно време, когато съм уморена усещането е по-усезаемо или пък, като работя с епоксидната смола и имам да изработя прецизни детайли. Трудно е, но не се отказвам, а продължавам с все сила, за да преборя усещането на безпомощност на моменти.
Друг страничен ефект, за който бях чела преди месеци, тъй като съм член на всевъзможни англоговорящи групи във фейсбук, които са за трансплантации и донорство. Там жените основно се оплакваха от косопад. Силен косопад да не кажа брутален. Все си мислех, че при мен това нещо няма да се случи, но с натрупването на лекарствата в тялото се получава и това.
Първоначално косата ми започна да се омазнява много повече от нормалното. Ден след като съм се изкъпала вече бях с мазна коса. Започнах да ползвам препарати за такъв род коси и имаше временен ефект. Правех маски и всякакви варианти. В един момент просто свикнах да мия косата почти всеки ден, а когато си бях у дома не я миех, за да може малко да балансирам.
Следващото, което се случи бе да започне косопада около четвъртия месец от трансплантацията, но бе лек. Приятелката ми от Германия ми донесе едни ампулки, с които да се мажа и действително намаля падането на косата и се поуспокоих малко.
Февруари месец, като бях във Франция споделих на професора там и той леко шеговито ми отговори, че няма да остана съвсем без коса. Той има много фино чувство за хумор и винаги се отнася с голямо уважение към всеки. Та, посмяхме се малко, но и ми предписа препарати, които да ми помогнат да намалят косопада в дългосрочен план.
От седмица обаче вече забелязвам, че косата ми вече буквално пада при всяко ресане, къпане или дори нищо да не правя тя просто пада. Плитката ми е изключително тънка на фона на това, което бе и това чисто емоционално ми влияе много. Знам, че и това ще мине, и това ще приема, и това е част от моя път, но не пречи да си го изстрадам.
Винаги съм обичала дългата коса и ми е било добре с нея. В съзнателния ми живот на възрастен съм се подстригвала два пъти късо и през цялото време съм била с дълга коса. Все пак вчера взех решението да се подстрижа, защото искам да опитам да даря това, което е останало от косата ми в помощ за изработване на перуки за нуждаещи се хора,а не да отива ежедневно по малко в кофата за боклук. Дали ще се случи тепърва ще разбера, но така смятам да постъпя.
А пък косата все в някакъв момент ще порастне и ще й се радвам отново. Знам кое е по-важното и ценя дара, с който съм благословена, за да живея един качествен и пълноценен начин на живот.
Ще споделям и за напред и тази част от живота ми, която е неизменна част от всичко останало. :)