София Мото Фест 2023

Започвам с огромно вълнение, защото за първи път присъствам на толкова огромно събитие, чийто надслов е "Да! За живот", а желанието на всички организатори и водачи на мото - клубовете е да се говори много, ама много за донорството и трансплантацията в България, да бъдат запознати хората колко е важно и ценно, че в най-трудните им моменти спасяват други хора с техните им семейства. Много съм писала на тази тема, много съм си говорила с други трансплантирани, с приятели, непознати, семейство и съм щастлива, че тази гласност започва да набира сила, като сегашното му изразяване е именно от София Мото Фест.

Още около преди месец видях публикация в една социална мрежа, че предстои този фестивал. Зарадвах се и си казах, че ще опитам да отида. Дойде и времето днес по обяд да се запътим към Терминал 2, където има страхотен парк. Първоначалните ми впечатления бяха, че всичко е подредено по конец. Има място за автомобили къде да паркират, има място за хапване, игра, има осигурени детски мероприятия/ кътове. Ние с Алинка станахме и част от посрещачите на едни изключително луксозни коли. Моята движеща сила, обаче бе да намеря къде е шатрата на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", защото исках да се запозная с тези хора и да получа тениска, която толкова много исках, за да я нося, хората да виждат надписите, да знаят или най-малкото да се замислят какъв е този надпис "Да! За живот", да се приберат, да потърсят информация и току виж се случи някаква промяна във виждането или проява на разбиране, информираност или пък да споделят с друг. Това е моето виждане. Та, да знаете, че шатрата им е точно срещу сцената и до фургона на сладкарница "Неделя".

Запознах се с изключително любезни хора, с които споделих моят път, а те на своя страна се зарадваха, че съм дошла по собствено желание да видя и да чуя. Впоследствие се видяхме и на живо със страхотни хора, трансплантирани, с които се "познаваме" в социалните мрежи и бе приятно да се видим и на живо. За краткото време, в което си говорихме си дадох сметка, че всеки един от нас иска държавният апарат да работи, да сме обединени всички трансплантирани, а не всеки или по групи да дърпат към себе си и да има мащабна, дългосрочна информираност в обществото ни, което отново ни връща към работещия държавен апарат. Желание има, единствено е нужна държавната воля да се случва целият донорски процес или т.нар. донорски ситуации.

Радвам се, че имах възможността да стана част от официалното обявяване на инициативата на Ангел Трендафилов - Ачо, който в изключително кратки срокове успя да обедини и продължава да обединява различни фитнес клубове из цяла България, където всички трансплантирани могат да спортуват безплатно, точно така - безплатно, защото е изключително важно да се поддържа физическото тяло в добра и здравословна форма, а когато физиката е добре, то тя въздейства и на психическото състояние на човека. Както са казали хората "здрав дух в здраво тяло" :)

Та, аз си получих и моята специална карта, която се оказа номер 18, моята рождена дата, а аз от много отдавна знам, че няма случайни неща :)))

Та, мили хора, елате в оставащите два дни на този фестивал, фестивал на живота да се насладите на всички моменти, които организаторите са подготвили, да подкрепите идеята за трансплантации, да дарите, ако можете, за да бъде закупена необходимата медицинска техника и най-вече, за да бъдете част от първото голямо събитие, посветено на трансплантациите в България, защото вярвам, че тепърва тези събития ще стават все повече и повече.

И завършвам с една част от невероятната песен на Емил Димитров, която е и музикалната визитка за тази година на събора - "Ако си дал от себе си, не си живял напразно".