Преди две години и един месец един лекар ми забрани да се натоварвам физически по какъвто и да било начин. Помня, че го питах дали мога да карам колело и той клатеше глава. Питах го дали мога да карам ски, защото за първи път, откакто бях с Никола имах цялото ски оборудване и вече можеше да ме научи да карам ски. В онзи момент думите на този лекар бяха "Момиче, било каквото било. Трябва да се пазиш".

Дълго време спазвах съвета му, за да не си навредя. Дори бях предложила на съпруга ми да продаде ски оборудването ми и се радвам, че не го направи, защото в един момент осъзнах за себе си, че страдам повече, ако не случвам това, за което бленувам.

Така две години по-късно събрах смелост да се кача отново на ските за два дни. Първо с Никола, който имаше страхотното търпение да обяснява и да ме научи на това прословуто "рало", а след това имах невероятния късмет да попадна на уникален ски учител, който ми даде сигурността да се спускам по пистата сама за по-малко от час да не кажа 20 минути. :)

Усетих за кратко време какво е да те гали вятърът, докато се спускаш по пистата, да чувстваш слънчевите лъчи и най-вече усещането за свобода, което ти дават ските.

Днес потеглихме нагоре към Витоша с идеята да си намерим местенце, където да се пързаляме с шейна. Обаче Никола предвидливо беше взел ските на всички ни.

Качихме се до Офелиите, защото пистата там е лека и е подходяща за начинаещи.

Имаше възможност Алина да я пуснем със ски учител, но тя заяви, че иска татко й да я учи. Взехме карта за мен, аз отидох към пистата, а Алина с Никола започнаха с ученето. В последствие Никола сподели, че Алинка много бързо се е научила какво да прави, но желанието й за пързаляне с шейна е надделяло.

А аз междувременно бях малко притеснена, защото не знаех какво представлява пистата и не знаех дали ще се справя. Още повече бях сама. Спуснах се и усетих, че не съм забравила за един месец какво да правя с краката си :) Продължих да се спускам доста дълго време, дори в един момент Алина и Кольо дойдоха да ме гледат как карам ски.

Сега съм въодушевена да покорявам още писти, защото тази вече ми се вижда лесна. Ските ги усещам по-удобни, обувките - по-леки.

Чувството.. Чувството е неописуемо. Да усещам колко много съм пропускала през всичките тези години, да имам желание да наваксам пропуснатото, като овладявам по-бързо различните писти, за да се спускам един ден като вятъра.

Помня, че веднъж попитах Никола какво толкова харесва на ските. Вързани крака, може да се пребие.. А отговорът му беше, че чувството, което изпитва е невероятно и това, че може да се спуска, като вятър е неповторимо.

Сега го разбирам и вярвам, че скоро двамата заедно ще бъдем, като вятъра :)

А вие ставайте рано и се качвайте на приказната ни планина в подножието, на която живеем, защото там горе е истинската красота. :)