Счупена система

Седя днес в една болница.. Болница, която оценява кой колко е болен и му дава документ за това да получава т. нар. пенсия, която да му е в помощ.
Когато разбрах, че съм болна категорично отказах да признавам, че съм болна. Затова и отказах да се явя пред ТЕЛК, но установих, че ако ми се наложи трансплантация може би ще е хубаво да го имам този документ.. Кой знае дали е така и се надявам никога да не разбера..
Та, започна подготовката по събиране,подаване и получаване на документи - сложна, дълга, тромава, бюрократична процедура. След това чаках известието към два месеца, защото се оказа, че и те са хора и имат нужда от отпуск, а пък нямат заместници. Така получих известието, че след три месеца ще ме види комисията.
И ето ме днес тук. Бях извикана в 09:00, а аз прилежно бях тук още в 08:20, защото не знаех къде отивам и да съм подготвена.
Бях първа и зачаках. Постепенно започна да се пълни с хора. Дойдоха две дечица на около 10 години и зачакаха с татко си. Дойде една майка да се моли на сестрата да не вкарва бебето си вътре, че е с пневмония и да дойде директно за прегледа. Дойдоха болни възрастни - инвалиди, трудно подвижни, видимо в нездравословно състояние. Не са ми нужни документи, за да разбера, че са БОЛНИ.
Дойдоха още малки дечица - 2, 3 годишни. И всички зачакахме. Извикаха майката с бебенцето. И тя отиде да го доведе - новородено бебенце и с него носеха кислородна бутилка, защото не може да диша самостоятелно!
За късмет, започнаха да извикват по азбучен ред и мен ме викнаха с бебенцето, та бях в кабинета и видях как бабата държи маркуча на кислорода пред нослето му, за да диша, докато майката вадеше документ след документ. Шапка свалям на лекарите, че тя като се примоли да не чакат при всички хора навън, те я заведоха в друг лекарски кабинет да изчака да й оправят документите.
Изкарах си документите и ми бе казано, че няма значение колко болести имам. По новата наредба ще може да вземат под внимание само една..
Излязох и зачаках със съпруга ми.
И гледах всички хора колко са нещастни, мизерни и безпомощни..
Една жена се примоли да ползва тоалетната им, защото няма друга, а е трудно подвижна. Отговориха й, че не може, защото нямат санитар и сами си я чистят. Жената се разплака..
Извикаха ме, подписах шест страници, дадох левче за папка, която не видях и ми казаха, че съм готова.
Останах с един горчив привкус в устата..
Уви.. Безмълвна съм…