Sassenage

Първата ни по-голяма разходка с велосипеди бе до Sassenage. Това е градче/селце, което е на 20-30 минути от Гренобъл. В туристическия офис ни го бяха препоръчали, като място, което може да бъде разгледано от туристите, тъй като има замък с голям парк към него. Исторически градчето играе голяма роля за обособяването на общността на тези земи, тъй като един от четирите владетеля на Dauphiné произлизал от тук. От едната страна е река Изер, а от другата - част от масива Веркор, който от местните се нарича "планината Сасенаж".

Нашият апартамент бе в по-близкия край на Гренобъл към Сасенаж, така че действително пътят бе толкова. Бързо излязохме от града и потеглихме по вело алеята, като първо нямаше дървета, а след това се озовахме обградени от високи, красиви дървета и от двете ни страни. Карахме колело, успоредно на реката и бе изключително приятно. За момент видяхме някакви птици, кацнали на едно сухо островче в средата на реката и те приличаха много на пеликани, но бяха далеч, за да бъдем сигурни какъв вид птици са. По алеята имаше хора, които се разхождаха, тичаха, други велосипедисти ни заобикаляха, защото се движеха с по-висока скорост, кучета биваха разхождани. Бе приятно да се усети атмосферата на природата, на спокойствието, на връзката с природата.

Пристигайки в началото на градчето пред нас се откри един огромен парк, който ни изненада с присъствието си. По средата на парка имаше езерце, а около езерцето бе пълно с поляни, различна височина, дървета, които предлагаха под себе си сянка, детски площадки за по-малки и по-големи деца, пясъчник, отново информационни табели какви животни, птици и насекоми може да се срещнат на територията на парка. Имаше заведение, сред което да си отмориш и подкрепиш, както и изключително чиста обществена тоалетна.

Ние си намерихме едно дърво точно до езерцето и полегнахме да си отпочинем. Алинка се разигра на криеница, след това карахме колелета до другия край на парка, където ядохме сладоледи. След това Алина се отправи към детската площадка, където се запозна с едно детенце, играха, тичаха, караха велосипеди, падаха, смееха се. После това детенце си тръгна и Алинка се заигра с други три деца, но те започнаха да й говорят нещо на френски, тя се притесни и дойде при нас. В интерес на истината тя беше научила основни думи и фрази, като "здравей, как си, искаш ли да играем", но изпитваше несигурност, ако някой я заговори и тя не разбере. Така че играта й бързо бе прекъсната и тя предпочиташе да стои при нас. Поседяхме още малко в парка и решихме да се отправим към замъка, който бе поводът да дойдем насам.

За да стигнем до замъка преминахме през останалата част от парка, която не бе малко. Имаше и малко поточе, където можеха да се видят хора, излегнали върху камъните да се пекат и топят краката във водата.

Замъкът го намерихме сравнително лесно, защото паркът бе голям, а пък имаше и знаци накъде да караме. След като стигнахме стана ясно, че е затворен за посетители, бяхме го изпуснали буквално за минути. Тъй като бе събота работното му време бе до по-рано. Все пак си направихме снимки и се впечатлихме от вида, поддръжката и архитектурната красота от миналите времена.

Отделно имаше много други постройки в околността, които да напомнят на отминалите времена. Някои разрушени, други по-запазени.

Не отидохме в самото градче, останахме в периферията. Решихме да дойдем някой друг път по-рано, за да може да разгледаме и отвътре замъка, но така и не ни стигна времето да го направим.

Имахме намерение да го посетим отново с Никола, като се върнем в Гренобъл, докато имаме още велосипеди, но отново не успяхме, поради ангажираността ни в болницата.

Замислили сме в някой от следващите ни пъти да го посетим отново и когато това стане, то ще споделя с вас :)

                                                                                                          25 юни 2022г.