Дойде приказното време да се случват всякакви видове чудеса, магии и приказни истории. С всичко това идват и различните коледни тържества, било то по детски градини, училища, занимални, допълнителни спортни мероприятия, работа.. И последният да затвори вратата.

Ние лично трябваше да организираме два подаръка за двете мероприятия на Алина. Едното бе балетното й тържество, а другото - градината.

Алина написа писмото си преди около седмица. Доста късно бих казала :)

Помоли ме да й показвам някои букви, за да го напише сама. Това, което тя сътвори бе молба към дядо Коледа да й донесе часовник, който да я превърне в дракон! Уха!Нали?! И ние така реагирахме.

Балетното тържество бе приказно. Самите деца направиха прекрасно представление, а накрая дойде и дядо Коледа, който раздаде подаръците. Първата реакция на Алина:

"Не е вярно, не е вярно! Къде ми е часовникът?"

Да, нито една майка не иска да чуе тези думи, ама.. Накрая си хареса барбито и понито, което ражда малко конче, ама първата реакция е най-чиста, нали :)

И стигаме до днес, тържеството й в градината. Не съм присъствала на място и не знам каква е била първата й реакция, но се беше зарадвала на одеалото русалка.

И си пътуваме в колата, когато тя одеве казва:

" Мамо, днешният дядо Коледа не беше дядо Коледа. Аз го познах, той е този, който ни прави предното представление. Познах го по гласа..."

И ние с татко й шах и мат. Оттам небрежно включвам думата "самозванец", та да обясня създалата се ситуация..

И сега се чудя къде бъркаме, защото имам силното усещане, че много бъркаме. Или поне аз. Бъркаме, като заливаме децата с подаръци и те и идея си нямат какво е да копнеят за нещо и да не го получат. Аз, например, все още копнея за къща барби. :)

Не казвам, че е лошо да имаме възможността да угаждаме всички желания на децата ни, но помни ли се какво е Бъдни вечер, какво е Рождество Христово и какво се вярва, че се е случило в святата нощ?

Аз определено разказвам на Алина, но покрай цялата тази подаръчна истерия съм убедена, че е забравила.

И ми става едно тъжно на душата.. Тъжно, че духовното бива изместено от консуматорското. И това е тенденция.

Тази година си бях казала, че ще правя символични подаръци, които да създават спомени и емоции. И Алина я изпуснах. Нея я зарих с подаръците..

Радвам се, че имам още време да се поправя и да посрещнем Бъдни вечер и Рождество, а не Коледа.

А дядо Колед-овците в градините. Моля ви, взимайте витамини, за да си оправите гласовете :)