Рибарица - кътче красив Балкан

Тази седмица се запътихме към Рибарица и вилата на нашите кумове. Нямахме търпение да стигнем по-бързо по редица причини, част от които бяха да се видим, децата да играят и да поседим известно време в самия Балкан, където всичко е чисто, красиво и завладяващо със своята красота и прелестна природа.

Пътят бе сравнително бърз. Забави ни малко движението на магистралата, поради ремонт на единия от мостовете, но с малко търпение стигнахме крайната ни дестинация сравнително бързо. Личните моменти си ги запазвам за нас, но с вас ми се иска да споделя красивата природа. От много отдавна не съм била в Балкана, истинския Балкан. През последното десетилетие все по Родопите се подвизавам и пренебрегвам тази планина, но сега имах възможността да й се порадвам.

Над Рибарица е етрополският манастир "Света Троица", който датира от 1150-та година някъде, след това опустошен и много по-късно възстановен, като днес е доста облагороден от местния отец, който живее там със семейството си. В самия манастир не влязохме, защото след това решихме да се връщаме по еко пътеката, но се разходихме около него. Отидохме до т.нар. аязмо, от където извира тамошната река. По пътя ни придружаваха две крави, които абсолютно необезпокоявани си хапваха тревица покрай детските катерушки, а по едно време едната от тях си хапна и листа от явор.

След това нашата разходка продължи към водопада, като по пътя видяхме няколко козички лесно и бързо да се катерят по едни други пейки и масички, най-вероятно в търсене на нешо вкусно за хапване. Междувременно се сдобих с няколко корена джоджен и мента, които с най-голямо удоволствие ще си засяда утре в градината. Стискайте палци да се захванат :)

Потеглихме надолу по еко пътеката, беше малко мокро, заради дъждовете, но пак бе добре. Водопадът пред нас се разкри с цялата си прелест. От няколко места се спускаше водата и сякаш привличаше всеки минаващ да застане под водата й, за да се окъпе. Предполагам лятото, когато напече горе в планината тази вода от водопада би действала разхлаждащо.

След като се насладихме на това красиво място с Кольо решихме да потеглим надолу по пътеката и да не се връщаме оттам, откъдето дойдохме. Кумът ни разказа, че в самото начало на пътеката имало тунел, през който някога Васил Левски минавал и излизал директно нагоре при манастира, но от около десетина години са го затворили и ако не знаеш къде е мястото няма да го намериш.

Потеглихме надолу, като се наслаждавахме на различната растителност, различните нюанси на зеленото. Вървейки надолу по пътеката ме налегнаха мисли за Левски, за нашата историческа действителност и за това какво ли би казал, ако можеше да види на какво е заприличала България след безбройните саможертви на славни българи...

Нека се върна към нашата разходка. По европейски проект е направена еко пътека, има масички с пейки, дървени шезлонги, а рекичката минава покрай тях.

Факт е, че на много места зеленината вече е налазила масичките, информационните табла са паднали, но все пак пътеката е различима и след като минахме през няколко поляни и горички излязохме на пътя за селцето. Определено си заслужава да се посети това райско кътче, защото Балканът ни е хубав, а чуеш ли и някоя местна история за славното ни минало ти става една идея по-мило, по-драго и леко носталгично, заради факта, че сме позабравили предците ни какви подвизи и жертви са сторили, за да може днес да се разхождаме свободни.