Ресторант "Стария чинар"

Преди няколко вечери с група приятели от курс, който посещавам решихме да хапнем на открито след приключване на курса. Бяхме се ориентирали към заведение в парка "Заимов", но вървейки по бул. "Дондуков" видяхме ресторанта и решихме да проверим. Оказа се, че няма свободни маси, но управителят сподели, че има маса, на която са поискали сметката, но все пак не знае колко време ще останат хората. Решихме да почакаме все пак. В продължение на 10на минути, изчаквайки ми направи впечатление уважителното и шеговито отношение на персонала един с друг, а и с клиентите - леко, спокойно и уважително, което ми хареса.

След кратко време разбрахме, че правят маса за нас, което бе много мило от тяхна страна, тъй като онези хора все още нямаха намерение да стават. Настанихме се и ни дадоха менюта. Менютата бяха доста огромни, а съдържанието изглеждаше апетитно. След като направихме поръчката всеки един от нас сподели възхитата си от обстановката. Градината е доста голяма, има старинен зид, като на разкопки, който внушава чувството, че си в миналото. Останалите части от екстериора на градината, като вечерни лампи, железни столове, масите, огромните кожени менюта.. всичко това успя да ме пренесе в друга епоха.

Когато ни сервираха храната с изненада установих, че дори и посудата бе с гравиран знак на ресторанта. Поръчахме разнообразна храна - от традиционната салата и пържени картофи минахме през качамак, кюфтенца от киноа, които между другото бяха фантастични, хапнахме пилешко и тъй като топлината на вечерта предразполагаше за нещо морско имаше и миди.

Всяко едно от ястията беше зашеметително със своя вкус - различна кухня, но все така приготвено и изпипан0 до съвършенство.

По отношение на питиетата аз си поръчах домашна ягодова лимонада, която бе много вкусна и разхлаждаща.

По някое време на вечерта заваля, имаше хора, които бяха в откритата част на градината. Изключително бързо сервитьорите пренесоха всичко под навеса и помогнаха празника на тези хора да продължи без да пречат на останалите посетители.

Два пъти ни изваля дъжда и накрая към полунощ решихме, че е време да си ходим. При плащането на сметката проявиха гъвкавост, като част от сметката бе платена с карта, а останалата част в брой. Отбелязвам го като добро изключение, въпреки че девойката сподели, че това не е практика, а по-скоро изключение.

Смея да твърдя, че в сравнително малка част от ресторантите, които съм посещавала управителят е на равно с останалите хора от екипа и работи плътно с тях, посреща гости и настанява. Това определено ми хареса, като за няколкото часа, прекарани там останах приятно изненадана от цялостното им отношение към всеки един клиент. А както всички знаем - дори и да предлагаш нещо златно, но нямаш отношение, то ще дойде момент, в който и златото няма да е достатъчно. Тук, тези хора имат това злато и то се казва човешко отношение. Посетете го и може да споделите след това с мен мнението си.

• заглавната снимка е взета от официалния сайт на ресторанта.