Разходка до нашата планина

Мисля си аз как все гледаме да отидем на почивка или еднодневна разходка извън града, в нашия случай извън София, за да подишаме чист въздух и да се поразнообразим.
И в тази връзка нашата прекрасна Витоша е много удачен вариант. В гората сме, извън градската шумотевица, времето там абсолютно винаги е различно от смуглото, подтискащо и сиво градско време. Въздухът е чист и може би най-важното – близо е.
Така, от скоро подновихме неделните си разходки , като ние се разхождаме до Драгалевския манастир. В началото, признавам си, виждах зор да се кача от Мелницата до манастира, а сега дори ми се струва, че правя 2 крачки и съм там.
В един неделен ден също решихме да отидем и да запалим свещичка за здраве. Метнахме се на колата и хайде към планината. Валеше лек снежец и температурата бе приятна за разходка. Като стигнахме се нарамихме и с шейната, че на моменти нашата госпожица се уморява и иска тати да я тегли.
По пътя на горе има един мост и те двамата си имат традиция да разглеждат реката и да си говорят техни работи. Разминаваме се с хора, които поздравяваме по планински обичай и в тези моменти се чувствам Човек. Тук няма да видиш превзетост, надменност, лицемерие или наглост. Е, не че няма от време на време някой да мине с кола и да се пробва да се качи до горе, а като види, че не може се връща, но отново чувството на взаимност те държи.
Усещам връзката с природата и особено в зимно време се чувствам уютно, там горе, далеч от града.
В моменти като тези си мисля защо пък и ние не се пренесем на село, за да сме близо до природата, да се откъснем от целия шум на града.. и се сещам колко време, енергия и средства сме вложили в къщата ни и че не може да я оставим просто така.
Стигнахме успешно до манастира, запалихме свещичка и надолу беше може би най-приятното спускане до момента. Аз и малката в шейната, а нашият татко ни бута. По някое време, като усетихме, че владеем шейната решихме сами да се спуснем и така се паркирахме точно до колата.
Тези три часа в планината, прекарани в смях, веселие и усмивки ни направиха по-сплотени, по-щастливи и по-усмихнати. Заслужава си да се разходите. Нека се възползваме по-често от факта, че градът ни е на 5 км от планината. :)