Работна мисъл

Возя си се аз в метрото. Прибирам се от една "корпоративна" среща. На 22 етаж в една доста луксозна сграда.

Вървейки към срещата застанах пред тази сграда и се зачудих дали искам да работя на такова място.. Отново.. Да бъда затворена девет часа всеки ден от понеделник до петък без да може да се отвори прозорец и да почувствам вятъра как ме гали..

Помня последната ми подобна работа, където отново условията бяха същите, с разликата, че HR мениджърката ме спечели от първата ни среща, колегите ми бяха върховни и аз се чувствах щастлива, независимо колко много работа имаше.

Не знам дали ще открия подобно място отново, но знам, че докато не го направя тези затворени и лъскави сгради няма да са моите сгради..

Ще ги гледам отвън и ще се радвам, че съм от външната им страна :)