Приказката на 11 февруари

Преди девет години в един стар “Апартамент “ едно момиче се опитваше да убеди едно момче, че не са един за друг, че не иска да му дава празни надежди и да му губи времето. А момчето бе толкова убедително в думите си, че днес празнуват девет години от момента, в който се събраха.
Момичето бях аз, а момчето - моят съпруг.
Девет прекрасни години, изпълнени с много любов, взаимно уважение, разбиране, топлота и подкрепа. Години, в които срещнахме големи изпитания, но чувството да си бъдем опора един на друг ни даде сили да се преборим и да продължаваме да се борим.
Имаме традиция този ден да пием по един хималайски чай в “Апартамента” и да си припомняме лудешките ни младини.
Днес успяхме за поредна година да спазим тази традиция и да отпразнуваме една истинска любов, устояла на всичко.
Както се изрази Никола, според едновремешните ми разбирания “Това са девет “изгубени” години с едно четири годишно слънчево дяволче.” А от погледа на съвременното ми Аз, то съм изключително щастлива, че ги имам.
Благодаря ти, че си с мен, че си до мен, че си моята връзка със Земята и че си всичко, за което някога съм мечтала.