Питането е изворът на знанието

Преди няколко дни с Алинка си говорехме, докато проверявах едни тестове. В началото й беше интересно да гледа как отбелязвам точка или не на някой верен или грешен отговор. Оттам тръгна и насоката на разговора ни, по-скоро тя го започна.

Попита ме защо едни ученици получават точки, а други -не. Обясних й, че едни ученици са учили това, което сме взели, а други не са, поради ред причини - не им се е учило, не са го разбрали или не са имали време.

Тогава тя ми зададе възможно най-логичния въпрос - като не разбират защо не те питат?

Споделих, че има деца, които питат и аз им помагам допълнително, но има и деца, които не питат и колкото и да ги карам да се виждаме допълнително те не искат.

Тогава тя каза:" А аз, като започна да уча ще мога ли да питам?". Отговорът беше утвърдителен - трябва да се пита за всичко, което не е ясно. Обаче Алина има още въпроси:" А ако моята госпожа не е като теб и не мога да я питам?" Отговорих й, че мен винаги ще може да пита и тя сякаш вътрешно се успокои.

Но аз се замислих над нейните въпроси. Дали моите ученици са имали учителки, които не е можело да питат или пък родители, които не е можело да питат, защото си мисля - как да науча нещо, ако не попитам?

После, обаче се сетих за една моя управляваща ме "мантра" до преди време, която много хубаво бях забравила - ако попитам ще покажа, че не знам, а аз трябва всичко да знам. И в моя случай пък беше трето нещо - моята свръх взискателност към мен самата..

Та, за всяко наше действие си има причина и е хубаво да мислим преди да взимаме решения или правим заключения, а аз се удивлявам ежедневно от умните и естествени въпроси на Алина, като се надявам нито аз, нито който и да било да не успее да прекърши тази прекрасна детска любознателност.