"Перфектният" човек/ "перфектната" майка

Случвало ли ви се е да искате да сте идеални във всяко отношение? Останалите да ви възприемат, като идеални хора, хора, които всичко вършат перфектно, винаги и по всеки повод.

Ясно е, че няма такива хора, но в главите ни кънти желанието ни да сме такива. Особено в лицето на децата ни, нали така?

Аз отдавна се боря да не съм "идеална", особено в очите на Алина. Вярвам, че бих навредила много повече, ако тя ме възприема, като човек, който не греши и винаги всичко прави точно и правилно. Защото, ако в нейните очи съм майката, която е перфектна, то тогава как тя ще допуска своите грешки, от които би се поучила? Как би решила да рискува, ако не е сигурна, че ще успее? А пък, както всички знаем, който не опита няма да разбере дали ще успее.

Та, днес на този прекрасен празник аз забравих за нейния имен ден. Веднага ме обзе вината, помислих си "аз каква майка съм да забравя имения ден на собственото ми дете!". Започнах да мисля варианти да нося бонбони в училище преди обяд, за да почерпи, тъй като предполагам, че ще е разочарована.. от мен най-вече. И след това си отговорих на моя собствен въпрос каква майка съм - аз съм една обикновена майка, която понякога забравя, пропуска, бърка, дава грешна информация и понякога е много уморена да прави сладкиши, десерти, да играе или да пере.

Хубаво е ежедневно да си напомняме, че най-прекрасното нещо е да бъдем ние самите си, заедно с нашите невероятни качества и не дотам невероятни недостатъци, но пък са си наши, а всичко наше си го обичаме.

П.с. за мое успокоение Алинка прояви разбиране, след като й се извиних, че съм забравила. И утре е ден, и утре ще почерпи на патерици:)