Ще ви споделя нашето пътешествие до Гренобъл и някои детайли за болницата, не само защото се оказа 12 часово приключение, а и за да бъде в полза на тези, които тепърва тръгват по този трънлив път - болницата в Гренобъл. Нека започна с едно дълго предисловие, че в Гренобъл се намира болница, в която е възможно да бъде направена бъбречна трансплантация от жив донор с различни кръвни групи. Наскоро споделих мой опит в една група за взаимопомощ на трансплантирани и се оказа, че много хора в България не знаят, че имат възможност да направят такава трансплантация в чужбина. За тази болница (CHU Grenoble Alpes) ми бе споделил Димитър, който вече не е между нас, в далечната 2018г., когато разбрах за заболяването си. Тогава се свързах с него и той сподели своя опит, който бе голям към онзи момент. Той бе един от малкото българи, които са успяли да се възползват от трупното донорство във Франция. Вечна му памет!

Когато дойде моето време за трансплантация знаех, че ще е там. Миналата година март месец се свързах със самата болница, бях написала едно резюме за здравословното ми състояние до момента с подробности от бремеността ми, защото има загатване, че тя може да е причината да се отключи заболяването ми, бях превела документацията си и всичко това изпратих на имейла на международния отдел. Още следващия ден се свърза с мен професор Ростен (Prof. Rostaing) за подробности дали съм на диализа и имам ли потенциални живи донори. Разменихме си няколко имейла, той дойде в България на конференция, която се случи в Александровска болница, заедно с проф. Свинаров. От българските професори по нефрология аз познавам проф. Свинаров и проф. Богов - и двамата невероятни професионалисти и Човеци, винаги с човешко отношение, обяснителни и вдъхващи спокойствие и сигурност у мен.

Нека продължа с френската ми история. Процедурата бе следната - да изпратя определени кръвни проби, които да бъдат изследвани в Гренобъл, като основно да се установи какви са антителата към донора. Кръв ни взеха в лабораторията на Александровска болница, там обработиха епруветките за пътуването, проф. Свинаров ни подписа и документ от куриерската компания TNT, че кръвните проби не са заразни и няма опасност от пренасянето им. Оттам ги занесохме в централния им офис, който се намира в кв. Дружба. Сумата, която платихме беше около 200 лв, не помня точно, може и повече да е била. Пробите бяха на следващия ден в Гренобъл и ги изследваха малко повече от две седмици. Професорът ми отговори, че антителата към съпруга ми са малко, така че може да се пристъпи към следващата стъпка, а тя е заминаване за Франция за предварителни изследвания, където ще се установи дали със сигурност може да се случи даряването. Сподели, че това ще се случи не по-рано от август- септември, тъй като лятото ще трансплантират хората, които са отложени от зимата, заради ковид пандемията. Няма нужда да описвам щастието ни, че сме стигнали до следващата стъпка.

След потвържднението от страна на Франция ни изпратиха и проформа фактура колко ще бъде самата трансплантация, в което се включват всички медицински процедури, които трябва да се случат, т.е. и предварителните изследвания. Това, което направих е да преведа с официален превод проформата, да прикача последните си кръвни изследвания, всякакви прегледи, като вече бях на лечение при кардиолог, хематолог и малко по-късно и ендокринолог. Помолих от Франция да ми изпратят сертификат, в който да пише, че ще се случи трансплантация във Франция с донор от различна кръвна група. Получих го, преведох го официално и заедно с документите на НЗОК, лечение в чужбина, молба в свободен текст за състоянието ми, както и че моите родители не могат да ми бъдат донори, подадох за разглеждане на молбата ми. След месец (началото на август 2021) получих одобрение от касата, тъй като такъв вид трансплантации не се извършват в България. Трябваше от Гренобъл да ми изпратят документ, в който се споменава, че болницата работи с S2 формуляр. Това е формуляр, който дава възможност на граждани в Европейския съюз да се лекуват в държава-членка на ЕС. Ако някога сте имали съмнение защо сме в ЕС, ето и една причина. Ако не бяхме, то ...

Та, края на август месец получихме покана началото на ноември да заминем за Гренобъл за предварителни изследвания. Веднага купих билети и резервирах малко студио, което се намираше в същия квартал ( La Tronche), както болницата и беше на десетина минути оттам. След това се зачудих дали има възможност да получим някаква помощ от държавата за заминаването. Знам, че има такава за деца, които се лекуват в чужбина и започнах да чета различни наредби и документации, свързани с лечението в чужбина. Така намерих един член в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане - чл. 17, където се обяснява, че при одобрение от фонда за лечение в чужбина, то има възможност да се отпусне еднократна помощ за спане и дневни. Отидох в нашата община, където казаха, че трябва да се върна в НЗОК, но от Фонда отново ме пратиха в общината, където друга служителка беше наясно с правилника, подадох документи, представих платените фактури за престоя ни там и малко след месец те ми преведоха една немалка сума, която ни бе в изключителна помощ за пътуването.

През ноември бяхме близо две седмици, като и двамата с Никола минахме през изключително много специалисти на прегледи и консултации - нефролог, кардиолог, абдоминална ехография, проверяване функцията на вените в тялото, различни видове скенери, скенер с контрастно вещество, анестезиолог, уролог, психолог и т.н. Хората искаха да се убедят в цялостното ни състояние. Два дни преди да приключат прегледите Никола имаше среща с уролог, който му каза, че не е подходящ донор, заради някакви малки каналчета на бъбрека, които за него не биха били проблем постфактум, но за мен има голям риск от тромби и спират дотук. Не е нужно да казвам, че бяхме сринати всячески и аз вече в главата си започнах да се опитвам да приема, че диализата е следващата ми стъпка. Но! Този невероятен професор Ростен наистина има причина да бъде толкова обичан и уважаван. Той ни вдъхна кураж, като ни успокои и каза, че няма да се предаваме, че ще прати всичките ни изследвания в съседна болница със съдови хирурзи и ще поиска тяхното становище дали е възможно да се продължи, дори ако е нужно ще изследва майка, ще изчистят камъните в бъбреците - варианти винаги има. Това бяха думите му и ние малко се пооживихме. В последния ни ден от престоя ни бе моята консултация с уролог с един пореден прекрасен лекар. Аз обяснявах и споделих какво са казали за Никола. Той поиска да прегледа и неговите файлове, влезе в системата им и като видя досието му, възкликна: "О, ама ние допреди малко обсъждахме неговия случай, че е напълно възможно да се направи трансплантацията." Сподели, че това може да се случи в късната зима, не по- рано от края на февруари, началото на март, защото до тогава са със запълнена програма. Няма да описвам отново какви емоции бушуваха у мен. Уви, финалното заключение получихме след три месеца, в края на януари 2022г, където се споделяше, че лекарите са взели решение да продължат и трансплантация ще има. След това проф. Ростен ми писа, че заради петата ковид вълна се спират всички планови операции и това може да се случи най-рано юни месец. Така, април месец искаха да изпратя мои кръвни проби отново, за да изследват какви са антителата ми към донора. Направих го по същите стъпки и зачакахме. Резултатът бе, че все още имах малко антитела и започнаха да планират програмата ни за месец преди самата трансплантация, която бяха насрочили за юли. Ние трябваше да пристигнем в Гренобъл в средата на юни, за да минем през различни кръвни изследвания, ваксини, да ми направят вливки, които да изчистят антителата ми, а Никола да мине през етична комисия в Лион и съд в Гренобъл, за да се удостовери, че доброволно дарява свой орган и това не е свързано с търговия на органи. За тези две институции предварително бях превела официално и изпратила следните документи - брачно свидетелство, акт за раждане на донора, фактура от консумативи - ток, вода.., документ за собственост къде живеем. Мисля, че това бе всичко. На мен ми искаха да изпратя мамография и цитонамазка. Оказа се, че след трансплантацията жените са по-рискови към развиване на рак на гърдата.

От Франция ми изпратиха сертификат откога искат да бъдем в Гренобъл, кога ще бъде трансплантацията и докога се предполага, че ще останем. Аз преведох този документ, заедно с програмата ни и подадох всичко, заедно с една бланка, която ми дадоха от Фонда. В началото на юни получих потвърждение, че S2 формуляр ми е готов и мога да отида да си го взема. Така бяхме готови за пътуване и потеглихме.

Полетът ни беше през Амстердам, тъй като там бяхме сигурни, че колкото и закъснение да има ще си хванем самолета за Лион. Другите ни опции бяха през Париж и Мюнхен, но там престоят между двата полета беше 40 и 50 минути, а през Амстердам бе 2:45ч. При първото ни пътуване беше идеално, защото летището е голямо, а сега бе и интересно, защото Алина за първи път е на такова голямо летище. Самите самолетни билети купихме от KLM.

През Женева решихме да не летим, първо защото бе с Wizzair и там всяко нещо се доплаща, особено, ако имаш и чекиран куфар и цената става в пъти повече от нормалните полети. Отделно трябваше да хващаме влак, който бе доста скъп, но пък и времево не ни бе удобно.

Та, в 3 сутринта вече бях будна и си изчаках спокойно да стане 4 и да станем. Алинка, в интерес на истината само й прошепнах, че е време да става и тя скочи в леглото, облякохме се, оправихме се, натоварихме багажа и потеглихме.

Без проблем минахме проверките и се настанихме за качване в самолета. Полетът бе за 7:10, изпълняван от България еър и излетяхме може би към 7:30. Алинка заспа още преди да сме потеглили и поспа около час, тъкмо да се събуди за закуската в самолета.

Кацнахме в Амстердам, бързо слязохме от самолета и се насочихме към преминаване на проверки, за да стигнем до следващия терминал. Изрично на сайта си пишеше, че в периода 12-20 юни ще има забавяния, дори имаше опции да си нулираш полета безплатно и да го пренасочиш през друго летище, така че искахме за по-сигурно да стигнем до нужния ни терминал.

Опашката бе поне 100 метра, ние се наредихме и в един момент един от служителите ме извика, защото видя, че съм с дете и ме преведе да мина по-бързо паспортната проверка, което беше страхотно.

Стигнахме до нашия изход и зачакахме да дойде време и за втория ни полет. Времето мина бързо, защото имахме различни бордови игри под ръка.

Полетът ни бе в 11:45, но излетяхме със закъснение някъде към 12:30, заради технически затруднения. Седяхме си в самолета и чакахме. Очакваше се полетът да бъде час и 20 минути, ако не по-малко, както каза капитанът. Бързо набрахме височина и отново красотата на небето се показа пред нас. По някое време се снишихме и вече бяхме под облаците, виждаха се различни планини, езера, реки, язовири, много красива гледка.

Кацнахме към 13:30 в Лион, бях проверила още в Амстердам, че има flixbus в 14:30 и смятахме, че може да го хванем, но не купихме билети. Имаше проблем със закачането на самолета към ръкава и поседяхме 30 минути в самолета. След това направихме един бърз преход за багажа и в 14:26 бяхме пред автобуса, но вече билетите от 40 евро бяха станали 200 евро, затова решихме да изчакаме следващ автобус до Гренобъл, който бе на Bla Bla car в 15:00. Влакът до централната гара на Гренобъл е чак в 16:30.‌‌Та, билетите ни излязоха 50 евро за тримата, дойде автобусът и потеглихме към Гренобъл. Шофьорът се оказа "комшия", защото за час пътуване се наслушахме на турска музика. От гарата бързо стигнахме до апартамента, който си бяхме наели през airbnb, той е до гарата. Дамата дойде да ни отключи и покаже кое къде се намира, даде ни практични съвети и ни остави.

Часът вече бе 17:00 и тримата бяхме уморени от целия дълъг път, сортирах на бързо багажа и решихме да излезем да вечеряме, защото нямахме сили за готвене, а след това да скачаме по леглата.

Да, ама не, заведението до блока ни подмами, че работи преди 19:00 и ни хванаха изненадани, че сервират само питиета, а вечерята след 19:00. Предният път установихме, че тук ресторантите работят по обяд и след това вечерта. В междинното време не сервират храна. Случвало се е да приключим прегледи и консултации в болницата към 16:00, да искаме да хапнем и да няма къде.

Та, наложи се да изчакаме заветния 19:00 час. Това, което ни направи впечатление е, че и тук цените са се завишили за изминалите месеци. Горе-долу с по 3-4 евро спрямо предходните цени. Та, инфлацията е навсякъде, мили мои.

Та, поръчахме голяма пица и салата, те се оказаха действително големи, не успяхме да ги изядем и оставихме една голяма сума.

Легнахме си, защото следващият ден бе плануван да бъде доста натоварен.

Обобщение на сумите, които платихме са следните:

- Самолетен билет София-Лион със спирка Амстердам, двупосоченна човек - 300 евро;

- автобусен билет Лион - Гренобъл с Bla Bla car/ Flixbus около 20 евро, в зависимост кога се купи, но ако е в последния момент може и да е огромна сума;

- трамваен билет 1,70 евро на посока; ако се вземе автобусен билет от шофьора е 2 евро. Има целодневна карта, която е и семейна (един или двама възрастни с 1, 2, 3 деца) е 5 евро. При нея е важно при всяко качване на превозното средство да се чекира на машината на спирката. Същото се отнася и за еднократните билети.

По отношение на упътването и табелите. На летището в Амстердам, както и в Лион всичко е обяснено, има табели за всяко едно нещо. Автобусната спирка за Гренобъл е точно до изхода на гарата. Споделям за хора, които не знаят чужд език, спокойно биха могли да се оправят. Освен това може да използват и google translate. Французите може и понякога да не говорят френски, но не биха подминали, ако им поискаш помощ. Това научихме за този регион. Била съм преди години и в Страсбург, но тук хората действително помагат и се опитват да бъдат полезни.

През гарата минават два трамвая № А и В, освен автобусите. Трамвай В минава през цялата стара част на града и стига до болницата. Спирката на болницата е Michallon. На самата спирка има железни стъпала, които водят към болницата и има упътване за Belledonne. Болницата е разделена на части, които носят имената на планините, които обгръщат града. Та, ако влезете оттам излизате директно на първия етаж, където има асансьори за 3 етаж, където е нефрологията и там се взимат всички кръвни проби, правят се ваксини, вливки и администрацията, с която кореспондирате по имейли също е там. На първия етаж веднага вдясно е отделението по анестезиология, вляво е радиологията, след това е кафенето ресторант, където спокойно може да си купиш сандвичи, сладкиши, както има и салатен бар, който ние често ползваме, ако се случи по обяд/ следобяд да сме там, просто защото, както споделих  след определен час не може да намериш храна, освен бързите храни, които ние се опитваме да избягваме.

На този първи етаж също в дъното вдясно се намират кабинетите, където се случват нефрологичните консултации.

Другият вариант, като слезете от спирката е да заобиколите отляво болницата и ще стигнете до железни стълби, които ще ви отведат до голяма площадка пред входа на болницата. Оттам отново има упътване, за да стигнете до където ви е нужно.

Като влезете на този вход вляво има административни гишета, които ви регистрират. Понякога за някои прегледи са нужни едни обходни листа, на които им казват Fish de circulation. Те се взимат оттам с паспорт и S2 документ.

Допълвам, че когато се стигне да дойдете в Гренобъл, то предварително ще получите програма с различните прегледи, които ще се случват, имената на лекарите, къде се намират отделенията и т.н.

Ако се сетя нещо друго ще допълвам или вие може да ми пишете, защото вярвам, че всяка една помощ в труден момент винаги е от полза и си давам сметка, че аз щях да се зарадвам да намеря подобна информация в интернет, а да не се налага да се блъскам сама. Каквото и да е, знайте, че тук сте в сигурни ръце, които не биха направили нещо, което да ви навреди, а само да помогне. Успех!