Оханами в Южния парк
От както имам малко повече свободно време се опитвам да следя фейсбук и по-точно да следя събитията, които ми предлага. Така попаднах и на едно много интересно събитие, а именно Оханами в Южния парк.
Ако сте от хората, като мен, които не знаеха, то ще споделя, че в Южния парк има засадени секури (японски вишни) още в далечната 1975г. Постепенно броят им се е увеличавал с подкрепата и на японското посолство, в знак на добрите приятелски взаимоотношения на двете страни.
На самото събитие беше предвиден конкурс за хайку "Вишнев цвят". Хайку представлява къса поетична форма. Самите хайку-та бяха ламинирани във вишневи цветове и окачени по дърветата.
Ние пропуснахме самото начало на празненството, така че като пристигнахме награждаваха победителите от конкурса.
След това имаше демонстрация на айкидо. Сенсей със своите ученици, като най-впечатляващия участник за мен бе едно момиченце на 3-4 годинки. Алина бе впечатлена от батковците как хвърлят чичкото на земята и той мята крака :)
По принцип харесвам айкидото, тъй като това е бойно изкуство, което се използва за самоотбрана, а не да наранява. Помня преди години Никола тренираше айкидо и съм ходила на негови демонстрации при взимането му на колан. Беше наистина впечатляващо.
С удоволствие бих споделила снимки, но тъй като има деца на тях, уви, няма как да го направя :)
Следваше фокус към калиграфията, като ученици от горен курс на 18-то СУ "Уилям Гладстон" изписваха имена на посетителите на японски върху оризова хартия. Радостта на дечицата бе голяма, като си получаваха оризовия лист с тяхното име. Аз помолих да напишат името на Алина, като те обясниха, че в японския език няма "л" и нейното име би звучало като Арина.
Това събитие го споделихме с наши много близки приятели, на които сме им кумове. Като решихме, че ще дойдем на днешния ден тук знаех без съмнение кого искам да извикаме с нас, тъй като те също много обичат японската култура и дори на техните сватбени покани имаше изрисувани вишневи клонки, както имаха и хайку подаръчета.
Като посетители на празника нямаше много голям брой хора, но бяха хора, които се вълнуваха от събитието и се забавляваха.
За първи път се чувствам толкова близо до празника и се радвам, че има хора в България, които ни дават възможността да се докоснем до магията на Япония.
Пожелавам на организаторите да продължават да ни събират по случай този красив празник, както и си пожелавам някой ден, в някоя пролет да имаме щастието и да празнуваме Оханами фестивала в Япония, за да мога да разкажа за магичността от първо лице. :)
