Обединението е силата

Днес реших да споделя нещо с вас, защото всяка година покрай датите 31 октомври и 1 ноември започват едни проблематични дискусии кой празник е български, кой не е и за съжаление, българското общество вече е научено винаги да има за какво да се раздели на два лагера. През моя житейски опит до момента се научих да се наслаждавам и радвам на всяка възможност, която ми се предостави от Живота. Същото се отнася и за детето ми. Има ли някакво събитие, което ще я усмихне, особено когато има и маскиране - разбира се, че ще сме участници в него. Нека споделя, че Хелоуин е привнесен отвън и във Франция, но тук хората просто се наслаждават на живота. Украсата, подготовката, костюмите... Всичко това може да се наблюдава седмици наред, като малък вариант на коледната подготовка. Който иска го прави, който не иска не пречи на останалите да се забавляват. Или поне е така в нашия град, а смятам, че не само. Та, да си дойдем на думата. Вчера следобед, заедно с още няколко поверени ми дечурлига отидохме на "лов" за бонбони в центъра на града. И знаете ли какво направихме преди това - посетихме библиотеката, където всяко едно дете - голямо и малко - е добре дошло. Децата си избраха любими книги, седнаха, почетоха около час, Алинка си взе книги за вкъщи, библиотекарката ги почерпи с подготвените бонбони за Хелоуин и потеглихме. Тук вметвам, че библиотекарските карти са безплатни за абсолютно всички. Всяка година само се подновяват в системата. Имаме достъп до всички библиотеки в града, може да си резервираме онлайн някоя книга, може да гледаме филми, да взимаме дискове, игри, да посещаваме събитията, организирани от библиотеката и други, и други... Често отиваме на разходка и просто спираме в библиотеката малко да почетем. Цялото това взаимодействие на хора и библиотека е толкова естествено, толкова непринудено... Снощи, докато чаках момичетата да се начетат дойде при мен едно 3-4 годишно дете, което ме помоли да му чета. Започнах, говорихме си, тя ми разказваше, аз й обяснявах, беше изключително непринудено общуване. А майката тъкмо оправяше бебето си, което нямаше и 3 месеца.. Картинка, която аз не съм виждала в нашите библиотеки. Не казвам, че няма, аз не съм виждала :) Та, за Хелоуин. Обикаляхме всеки отворен ресторант, бар, магазин, кафене и почти навсякъде децата бяха посрещани с бонбони. На останалите места се извиняваха с усмивка, че бонбоните са свършили. В началото момичетата се притесняваха да питат, но след това се уговориха помежду си да се редуват да питат на всяко място дали предлагат бонбони за Хелоуин. Едно такова място беше една сладкарница, където отново им се извиниха и за да не си тръгнат разочаровани им дадоха от украсата на магазина по едно паяче. В крайна сметка, ние сме възрастните, които би следвало да сме разумните, да сме широкоскроените, да даваме и да пазим крилете на нашите деца, за да може те да израстнат с отворен поглед към света с вяра, разбиране, уважение и зачитане на всяка една различност.

А ние днес също ще празнуваме. Ще почетем Денят на народните будителите, защото макар и далеч от родината ние сме били, сме и ще бъдем завинаги Българи и изключително много се стараем да продължаваме с почитането на нашите празници и култура. Нещо, което се оказва трудно, защото много от празниците ни тук са обикновени работни дни, но когато има желание, има и начин. Честит Ден на Народните будители! Радвайте се на живота във всичките му форми, а разделенията оставете настрани. Те разделят, а е прекрасно да сме обединени :)